1. И каква стана тя – авторите, които се опитват да създадат български трилър наченаха война помежду си. И то такава война, че поне на мен напомня онзи критичен момент на Шипка някога, когато „Грабвайте телата, някой си изкряска”... И сега като тогава трупове полетяха, не става ясно кой е жив, кой е мъртъв...
- Странно е наистина, г-н Вълев, жаждата за тиражи и реклама ни доведе до период на самоизяждане. И ние, досущ като фолк певиците, се хванахме за косите и колкото наивно, толкова и умишлено започнахме да се дърпаме с всичка сила. От друга страна, не случайна явно е приказката, че само в българския казан в ада няма дявол да ни пази. В случая с г-н Беленски направо се озадачих. Лично не го познавам, а с книгата си „Прегръдката на совата” привлече дори симпатиите ми. Силно се надявам думите му да са плод на емоция. Не виждам логика в тези негови думи. Никаква. Смея да кажа, че моят роман „Убий Путин” излезе и с „Уикенд” и беше първата книга, пусната с вестник „Шоу”. Продаде се в идеален тираж. Смея да кажа също, че правихме допечатка от планувания тираж, седмица преди самата книга да излезе. Но никога не съм плюл по който и да е, за да стане това. Българският читател не е глупав, той определя параметрите на всички писатели.
2. Няма късмет българският трилър – обожествихте Христо Калчев, разпнахте незаконно родения му „син” Георги Стоев... Вие не познавате явно основни исторически закономерности – „революцията изяжда децата си” едва когато победи – примери колкото искаш – Френската буржоазна, болшевишката революция... А вие преди да победите започнахте да воювате едни срещу други... Вашите врагове са други – децата на Фондацията, петата колона на либерализма, която наложи у нас най-отвратителния тоталитаризъм- „либералния”...
- Аз лично чувствам, че нямам врагове. Познавах много добре и Ицо Калчев, и Жоро Стоев. В повечето случаи дори се присъединявам към мнението на г-н Беленски за Жоро Стоев. Разбира се, не в крайния аспект. Аз знам, че имам приятели и това са моите читатели. Самият факт, че романът „Убий Путин” има вече три издания - на „Ню медиа груп”, на „Ъндърграунд „ и на „Феникс Дизайн” говори красноречиво за това. За мен това е важно и за това се боря, да давам продукти, които се търсят. Всичко друго за мен е фалш.
3. Американските писатели през 30-те години на ХХ век описваха американската престъпност, без да фигурират в техните романи Ал Капоне и останалите криминални босове, а вие си въобразявате, че като напишете имената на Маджо, генерал Гоцев или техния колега Доган, романът става „истински”... Чейз, вашият учител, не пишеше така.
- Проучи нещата по-щателно! Мо Грийн, Джони Ола и др. са реални исторически имена. Зад името Хаймън Рот стои самият Майър Лански. Знакови имена за времето си. Мо Грийн, например, е един от създателите на Лас Вегас. Това не е попречило на Марио Пузо да ги влее във фабулата на „Кръстникът”. В романа на Фридерик Форсайт, Чакала да не би да иска да убие измислен президент на Франция? Да не искаш да ми кажеш, че на корицата на „Прегръдката на совата” г-н Беленски е направил фото-робот на главния герой. Признавам, че най-лесно е да откраднеш образ от действителността. Да, аз крада образи и събития. Жоро Стоев имаше некоректността да лъже, че е бил пряк свидетел. Не одобрявах това и той го знаеше. Не плюя нито по паметта му, нито по личността му, но истината е по-силна дори и от смъртта. Ето защо симпатизирам на г-н Беленски.
4. И кой побеждава в публичните дуели между живи и мъртви писатели?
- Издателят, книжната борса, сергията... Този, който заработва пари на гърба и на единия, и на другия. Нашата работа е да правим скандали, неговата работа е да прибира пари. Това е истината.
5. Ето как действа петата колона на либерализма – по книгите им се заснемат филми. Вярно е, никой няма да ги гледа. Но никой кинорежисьор не посяга към българските трилъри, макар че повечето от тях са основа за филми на световно ниво...А вие си мълчите, свеждате главици пред либералната тирания....
- Защото все още тази дейност в България е ясла, а не бизнес. В момента, в който бизнесът победи яслата, нещата ще се променят. Тези, които почти ежедневно зобят от яслата, с кръв и нокти ще се разделят с нея. Основният ми бизнес, както не един път съм го казвал, е строителството. До преди няколко години в България западните инвеститори се брояха на пръстите на едната ръка. Сега са повече от българските. Въпрос на политика. В момента, в който управляващата власт се усети, че храни паразити и види, че навън има много медоносни пчелици, сама ще изхвърли оядените си кратуни и ще отвори пътя на таланта. Повярвай ми, тези мои думи не са утопия. В книгоиздаването и в търговията с ноу хау има много пари, а България бъка от таланти. Съвсем скоро някой умен човек ще разработи и тази ниша.
6. Съгласен ли си, че т.н. „публични личности” като Маджо, Гоцев, не трябва да присъстват като действащи лица в съвременните български трилъри?
- Не. Добре де. Не си ли се замислял за историческата стойност на тези книги след време. Какво лошо има да описваш действителността или това, което виждаш около себе си, с помощта на идеите си да вливаш авторския си анализ и да обогатяваш с фикция. Майк Уаиндгарднър да не би да е познавал Марио Пузо за да напише продължението на „Кръстикът”. Да, аз като него реших да напиша продължението на сагата на Ицо Калчев, подведен от един фалшив български конкурс. Явно се е получило нещо стойностно. Ицо също използваше реални имена, но никой не посмя да го плюе приживе. Плюнката е лига с мисия да падне на земята и да се стопи, книгата е продукт, който ще трябва да падне в ръцете на читателя и задължително да се задържи там. Двете неща нямат нищо общо. Защо ли г-н Беленски ги съчетава?!…
Аз уважавам и Данчо Матеев и решението му да напише книга за Стоев, защото е пич и защото явно се бори за нещо. Неговата идея ще бъде оценена от читателя, а не от мен или г- н Беленски. Защото при читателя има резултат, а при плюнката както казах само стопяване…
7. Кой пречи на съвременната българска литература?
Завистникът. Злобата изяжда приятелите, чувствата, хората… Най лесно е сега да взема да плюя като хамалин срещу някого. Но все още смятам, че най-великият начин да спечелиш една война е, …когато я прекратиш. Така, че г-н Беленски, желая Ви успех с книгата „Омъщението” и с удоволствие бих се запознал с Вас! В крайна сметка и Вие и аз сме човеци, правим едно и също и в леглото и в тоалетната, дължим си поне едно уважение…
С отворена за приятели страница – Веселин Стаменов пред KNIGI-NEWS
- Странно е наистина, г-н Вълев, жаждата за тиражи и реклама ни доведе до период на самоизяждане. И ние, досущ като фолк певиците, се хванахме за косите и колкото наивно, толкова и умишлено започнахме да се дърпаме с всичка сила. От друга страна, не случайна явно е приказката, че само в българския казан в ада няма дявол да ни пази. В случая с г-н Беленски направо се озадачих. Лично не го познавам, а с книгата си „Прегръдката на совата” привлече дори симпатиите ми. Силно се надявам думите му да са плод на емоция. Не виждам логика в тези негови думи. Никаква. Смея да кажа, че моят роман „Убий Путин” излезе и с „Уикенд” и беше първата книга, пусната с вестник „Шоу”. Продаде се в идеален тираж. Смея да кажа също, че правихме допечатка от планувания тираж, седмица преди самата книга да излезе. Но никога не съм плюл по който и да е, за да стане това. Българският читател не е глупав, той определя параметрите на всички писатели.
2. Няма късмет българският трилър – обожествихте Христо Калчев, разпнахте незаконно родения му „син” Георги Стоев... Вие не познавате явно основни исторически закономерности – „революцията изяжда децата си” едва когато победи – примери колкото искаш – Френската буржоазна, болшевишката революция... А вие преди да победите започнахте да воювате едни срещу други... Вашите врагове са други – децата на Фондацията, петата колона на либерализма, която наложи у нас най-отвратителния тоталитаризъм- „либералния”...
- Аз лично чувствам, че нямам врагове. Познавах много добре и Ицо Калчев, и Жоро Стоев. В повечето случаи дори се присъединявам към мнението на г-н Беленски за Жоро Стоев. Разбира се, не в крайния аспект. Аз знам, че имам приятели и това са моите читатели. Самият факт, че романът „Убий Путин” има вече три издания - на „Ню медиа груп”, на „Ъндърграунд „ и на „Феникс Дизайн” говори красноречиво за това. За мен това е важно и за това се боря, да давам продукти, които се търсят. Всичко друго за мен е фалш.
3. Американските писатели през 30-те години на ХХ век описваха американската престъпност, без да фигурират в техните романи Ал Капоне и останалите криминални босове, а вие си въобразявате, че като напишете имената на Маджо, генерал Гоцев или техния колега Доган, романът става „истински”... Чейз, вашият учител, не пишеше така.
- Проучи нещата по-щателно! Мо Грийн, Джони Ола и др. са реални исторически имена. Зад името Хаймън Рот стои самият Майър Лански. Знакови имена за времето си. Мо Грийн, например, е един от създателите на Лас Вегас. Това не е попречило на Марио Пузо да ги влее във фабулата на „Кръстникът”. В романа на Фридерик Форсайт, Чакала да не би да иска да убие измислен президент на Франция? Да не искаш да ми кажеш, че на корицата на „Прегръдката на совата” г-н Беленски е направил фото-робот на главния герой. Признавам, че най-лесно е да откраднеш образ от действителността. Да, аз крада образи и събития. Жоро Стоев имаше некоректността да лъже, че е бил пряк свидетел. Не одобрявах това и той го знаеше. Не плюя нито по паметта му, нито по личността му, но истината е по-силна дори и от смъртта. Ето защо симпатизирам на г-н Беленски.
4. И кой побеждава в публичните дуели между живи и мъртви писатели?
- Издателят, книжната борса, сергията... Този, който заработва пари на гърба и на единия, и на другия. Нашата работа е да правим скандали, неговата работа е да прибира пари. Това е истината.
5. Ето как действа петата колона на либерализма – по книгите им се заснемат филми. Вярно е, никой няма да ги гледа. Но никой кинорежисьор не посяга към българските трилъри, макар че повечето от тях са основа за филми на световно ниво...А вие си мълчите, свеждате главици пред либералната тирания....
- Защото все още тази дейност в България е ясла, а не бизнес. В момента, в който бизнесът победи яслата, нещата ще се променят. Тези, които почти ежедневно зобят от яслата, с кръв и нокти ще се разделят с нея. Основният ми бизнес, както не един път съм го казвал, е строителството. До преди няколко години в България западните инвеститори се брояха на пръстите на едната ръка. Сега са повече от българските. Въпрос на политика. В момента, в който управляващата власт се усети, че храни паразити и види, че навън има много медоносни пчелици, сама ще изхвърли оядените си кратуни и ще отвори пътя на таланта. Повярвай ми, тези мои думи не са утопия. В книгоиздаването и в търговията с ноу хау има много пари, а България бъка от таланти. Съвсем скоро някой умен човек ще разработи и тази ниша.
6. Съгласен ли си, че т.н. „публични личности” като Маджо, Гоцев, не трябва да присъстват като действащи лица в съвременните български трилъри?
- Не. Добре де. Не си ли се замислял за историческата стойност на тези книги след време. Какво лошо има да описваш действителността или това, което виждаш около себе си, с помощта на идеите си да вливаш авторския си анализ и да обогатяваш с фикция. Майк Уаиндгарднър да не би да е познавал Марио Пузо за да напише продължението на „Кръстикът”. Да, аз като него реших да напиша продължението на сагата на Ицо Калчев, подведен от един фалшив български конкурс. Явно се е получило нещо стойностно. Ицо също използваше реални имена, но никой не посмя да го плюе приживе. Плюнката е лига с мисия да падне на земята и да се стопи, книгата е продукт, който ще трябва да падне в ръцете на читателя и задължително да се задържи там. Двете неща нямат нищо общо. Защо ли г-н Беленски ги съчетава?!…
Аз уважавам и Данчо Матеев и решението му да напише книга за Стоев, защото е пич и защото явно се бори за нещо. Неговата идея ще бъде оценена от читателя, а не от мен или г- н Беленски. Защото при читателя има резултат, а при плюнката както казах само стопяване…
7. Кой пречи на съвременната българска литература?
Завистникът. Злобата изяжда приятелите, чувствата, хората… Най лесно е сега да взема да плюя като хамалин срещу някого. Но все още смятам, че най-великият начин да спечелиш една война е, …когато я прекратиш. Така, че г-н Беленски, желая Ви успех с книгата „Омъщението” и с удоволствие бих се запознал с Вас! В крайна сметка и Вие и аз сме човеци, правим едно и също и в леглото и в тоалетната, дължим си поне едно уважение…
С отворена за приятели страница – Веселин Стаменов пред KNIGI-NEWS
Няма коментари:
Публикуване на коментар