Пътека от змийски кости

Генерал Б. бръкна във вътрешността на сакото си и извади бял плик с печат на МВР. Хвърли го пред старши офицера. Майорът го отвори. Вътре имаше две снимики на двама мъже. Единият с бръсната глава, а другият с девствено-набола брада, както идва листа с информация.
Дори и мъртва, отровната змия сее смърт. Едно старо поверие гласи, че настъпиш ли кост от змия - умираш. Костта има силата да убива... Поредната лъжа на Веселин Стаменов е в ръцете Ви!
Казва се "Пътека от змийски кости" и продължава да показва изкривената реалност по своя неподражаем и смел начин. Нагъл, втълпяващ и нечовешки допустим сюжет, ни обръща представите за действителност. Книга, чието осмисляне трае дълго...
От самото начало ще останете объркан. Самият увод на романа звучи категорично като финал. Познати герои влизат в нова роля. Целта е да видите следващото стъпало към тоталната власт - лицето на терора. Какви са контактите на българските групировки с терористични лидери? Съществуват ли изобщо или просто всичко е несбъднал се кошмар на автора? Сън или реалност? Възможно ли е обикновен бандит да се превърне в буфер между службите? И изобщо каква е ролята на терора в световното управление? Съмнявате ли се? Ако е така, не ви остава нищо друго, освен да прочетете. Когато печелите, не се знае какво губите... Когато губите, не е ясно какво печелите... Или може би... всичко е илюзия?...
Afera.bg публикува откъс от книгата „Пътека от змийски кости”, издадена от Издателска къща „Феникс”
Роман показващ истината за етническата търпимост, туриризмът и радикалният ислям в България.
Факти за техният извор в Родопите…

“... че блъскаш - мислиш ти
- а друг те блъска.”
Мефистофел във “Фауст” на Гьоте.


- Как да ти се отблагодаря, Джамал? - усмихна се Рамзи Осман и подаде костеливата си ръка към селянина.
- Нека святата ти ръка закриля мен и семейството ми, Молла.- с треперещ глас и струящо уважение отвърна старецът.
- Това е един от пътищата, които ми е посочил Аллах. - бръснатата до кръв глава се наведе в дълбок поклон.
- Нека всевишният е с теб и да те води само в правия път.
- Благодаря за подкрепата, Джамал! Сигурен съм, че Аллах ще чуе думите ти.
- Тук ли ще си за Байряма?
- Съжалявам, но дългът ме зове. Дойдох да уважа дома ти и лично да ти благодаря.
- Тая година беше слаба. Тютюнът падна под три и шейсе, за това и подкрепата ми е слаба.
- Виж, това не трябва да те притеснява, Джамал. За мен е важно да знам, че мога да разчитам на един от най-верните си приятели.
- Винаги, Рамзи. Моето е и твое.
- Благодаря ти. - бръснатият, облечен в снежно бяла роба стана, поклони се още веднъж и излезе навън. Старият, облечен в стар войнишки панталон, тип “въшкарник”, бледо-жълтевикава риза и плетена стара жилетка, последва Осман и го съпроводи до двата чисто нови черни мерцедеса пред къщата.
- Аллах да е с теб! - махна с ръка.
- Всичко хубаво, Джамал. - постави ръка на рамото му Осман. Потупа го приятелски. После влезе в едно от возилата.
Автомобилите потеглиха.
- Колко пари снесе!? - попита Рамзи, бършейки с бяла копринена кърпа ръцете си.
- Пет стотака. - отвърна седящия до шофьора слаб мъж.
- Само ...?!
- Оплака се, че годината била слаба.
- И на мен това каза.Трябва да раздрусаме отново махалата. Къде е Тунджар?
- Чака ни във Велинград.
=============

- Що за птица е този Андон Радев. Набеденият за емисар на Ал Кайда? - попита Парезов.
- Помак. Бъдещ имам. - отговори генерал-лейтенант Бойко Борисов.
- Новото лице на онези с чаршафите? - попита майорът, имайки предвид арабите. Вгледа се в началника си за секунда, направи лека усмивка и надигна чашата с минерална вода. Пресуши я. Двамата стояха в залата за оперативни заседания на националната служба след едночасовата среща с офицера от Интерпол.
- Наследникът на Хълвите. - отговри генералът замислен.
- Искат го в двора си?
Б. кимна положително.
- Тогава?
- Официално отказваме. Радев е заподозрян като участник в атентатите в Мадрид от единайсти март. Испанците го искат под крилото си. Ние нямаме доказателства, че той е участвал. След следственото дело всички документи ги връчихме на испанската полиция. Каквото е трябвало да бъде свършено, го свършихме.
- Но капитанът се озадачи, че тоя имам е на свобода.
- Като ще се озадачават, да се озадачават. Нашата работа е свършена. Пратихме четирима офицери в Мадрид, документи, сведения от службите...
- Нещо мъглата ми става гъста... - Парезов смръщи вежди.
Главният секретар сложи лакти на масата и каза с тих глас:
- Радев няма пръст в атентатите. - прибра ръцете си и се облегна назад. - Но... се е познавал с извършителите и е участвал в подготовката. Това момче е опасно, майоре.
- ?!
- В България се крои нещо. След операциите в частната клиника, летището и Свиленград, в корема на аллаховите воини се отвори голяма язва. Заражда се нов театър.
Парезов се замисли за миг и каза:
- Къде се появявам аз?
Генерал Б. бръкна във вътрешността на сакото си и извади бял плик с печат на МВР. Хвърли го пред старши офицера. Майорът го отвори. Вътре имаше две снимики на двама мъже. Единият с бръсната глава, а другият с девствено-набола брада, както идва листа с информация.
- Този с брадата е Радев. - започна главният. - Другият е Рамзи Осман, дясната му ръка или партньор.
- Трябва да извадя плъха от дупката?
- Не. - отсече. - Намери дупката.
- Тогава защо беше тази среща с интерполския?
- Трябва да го познаваш.
- Държим го вън?
- В плика има достатъчно информация...

Afera.bg -

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=4933&Itemid=1