След ненавременната смърт на Христо Калчев настъпи объркване сред авторите на български трилъри, което е характерно за всяка една система. Характерно е, тъй като излезе от играта безспорния лидер, писателят, който създаваше най-тиражните творби в българската литература.След стъписването станахме свидетели на неочаквани реакции. Владо Даверов, един писател, които никога не е имал вкус към трилъра в неговия български вариант, изведнаж са самообяви за наследник на Христо Калчев. Тези свои претенции той обяви като зае позата на редактор на последната (дали наистина бе така никой не разбра) книга на автора на вулгарни романи. Възникна шумна схватка в която Даверов бе обвинен във всички възможни писателски грехове, само дето не го обявиха и за физически убиец на Христо Калчев. Спорът се дължеше и на обидени писатели, които наивно сметнаха, че популярността на Христо Калчев е нещо, което може да се прехвърли от мъртвия писател към тях. Те не си даваха сметка, че популярността идва с книгите, каквито те просто не могат да пишат (Виктор Пасков, ректор Биолчев...)Своите претенции да е наследник на Христо Калчев заяви и Петър Христозов, един автор на романи, които се радват на успех сред читателите, тъй като в тях той се опитва да разказва за конкретни лица и събития (Андрей Луканов, Емил Кюлев и т.н.) – вижте как се представя една от неговите книги QUO BONO? ИЛИ КОЙ ИМА ИЗГОДА? - като отговор на интересуващи обществото злободневни въпроси.Сред най-големите и весели сюрпризи наскоро бе текстът, който рекламира книгата на Асен Сираков СВИНЯ ДО ПОИСКВАНЕ писан от Христо Калчев (може би от отвъдното?)...Но и този трик не е оригинален, защото Георги Стоев вече го бе използвал за да рекламира романа си ВИС. Текстът гласи: "Аз, Христо Калчев заимствах понятията "жътва" и "откриване на ловния сезон" от г-н Георги Стефанов Стоев против волята му. Съжалявам за неволната заемка. Тези понятия не са мои и няма да ги ползвам занапред, както и други такива от него. Всичко това написах доброволно 15.08.2003, Христо Калчев”Дали такъв тип обръщания с лице към Христо Калчев водят до нарастване на читателския интерес, тъй като Георги Стоев се опита да пресъздаде художествено историята на престъпната групировка ВИС-2 ?Така името и славата на Христо Калчев бяха впрегнати да участват в превземането на читателската му аудитория.Засега успехи от гледна точка на продажбите има, но всичко зависи от това как ще продължат тези автори. Тъй като Христо Калчев бе пример за ездач на Славата, но той успяваше и да се задържи върху тази своеобразна кобила...Друг подход има младият автор Веселин Стаменов – той залага на определението на Христо Калчев за книгите си – „вулгарен роман”. Това не е трик, за каквито посочихме фрапиращи примери, авторът се опитва да следва духа на творчеството на Христо Калчев, като го допълва и модернизира.Веселин Стаменов е сред най-нтересните автори на трилъри у нас. Той е сред авторите, които последователно развиват тази тъй яростно отричана и охулвана модификация на романа у нас. Веселин Стаменов има безспорно възходящо развитие – от „Раждането на тигровата акула”, през „Пътека от змийски кости” и „Дупката на слепите кучета”, до най-новия му роман, който след дни предстои да бъде публикуван – „Паразитът”.Всички тези романи авторът задължително определя като „вулгарни”, тоест следва стриктно традицията наложена от Христо Калчев.Веселин Стаменов, като че ли, засега, разбира се, има най-големи основания да претендира да е наследник на Христо Калчев. Големият проблем на този автор е, че живее в „забутан град” (по класическото мерзко определение на йорданефтимовци) и по тази причина не му се полагало да се чувства част от съвременната литература. Освен това Веселин Стаменов не успява като Христо Калчев да осъществява мащабни саморекламни акции и по тази причина автори на „текстове”, чиито книги са прочели единствено техните приятели и роднини, претендират да са „лицето” на съвременната литература... И излиза, че автори като Веселин Стаменов, чиито книги се в продават в завидни тиражи не е „успешен писател”?! Е, свидетели сме на поредните абсурдни гримаси на контролираната ни литературна действителност, ще кажете... Но тези гримаси стопират развитието на съвременната наша литература.Представете си ситуацията днес – автори, чиито книги никой не чете, непрекъснато се появяват по телевизионните екрани, дрънкат глупости по радиостанциите, присъстват по страниците на списания и вестници, омръзнали са на всички. Това бил умел пиар, твърди преподавателка от шуменската даскалоливница, произведена в „университет”... Нищо подобно! Това е възкресяване на социалистическата действителност, само че в много по-уродлива форма. Читателите недоумяват – защо непрекъснато ни се натикват тези субекти като писатели, а техните книги са скучни и глупави? Тези автори, които ние четем, тотално отсъстват от медиите. Това е така, тъй като отново с нелитературни средства се налагат литературни представи.Важното е, че въпреки идиотските нашенски условия българският трилър се развива. Доказателство за това са и романите на Веселин Стаменов. Новият му роман „Паразит” ще бъде публикуван от издателство „Световит”, издателството превърнало се в емблема на българския трилър. Веселин Стаменов обявява в свойствения си стил:„В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалноста. Няма и реалност! Но има истина..." И допълва:”Посвещавам на всички мои врагове, неприятели и завистници. Без тях аз нямаше да съм това, което съм и без тяхната безценна помощ аз нямаше да имам стимул да правя това, което направих... „Веселин Стаменов има напълно логична идейна основа за своето наистина любопитно творчество. Авторът счита, че обществото ни е жертва на октопод. Според него героите на нашето време се сменят, но тяхното лице е едно и също, все така отвратително, гнусно, подло, жестоко. Вкючи телевизора, включи радиото, отвори вестниците и ще ги видиш – политик до бизнесмен, държавен чиновник до „успешен писател”... Героите на нашето време, според Веселин Стаменов, са тези, които в симбиоза с държавата действат и живеят като паразити. Веселин Стаменов даже е оптимист, че „за всеки паразит има лекарство”. Дано се окаже прав в прогнозите си и лекарството да започне да действа час по-скоро, да видим как приживе биват наказвани паразитите.Всъщност, тези, които бяха така нелепо определени като „екотерористи” всъщност се опитаха да се борят срещу паразитите. Друг е въпроса за средствата, важното е да има повече хора, които да се противопоставят на разрушителите, независимо къде са те – в туризма, в бизнеса, в политиката, в литературата...Българският трилър набира скорост, той читатели, за разлика от измъчените ни вечно шумящи български постмодернисти, си има. Сега остава да постигне и обществено признание, каквото заслужава.В цял свят трилърите са сред най-четените книги. Само у нас хората четяли „постмодернистки” дивотии, опитват се да ни убедят хорово дисциплинираните медии.Пазарът показва точно обратното – читателите обичат чуждите прилъри вече почти колкото и нашенските.Съвременната българска литература, която българите изоставиха поради скуката на псевдомодернистите ни, може да върне читателите си чрез трилъра.Христо Калчев успяваше, но беше сам срещу глутницата озверели, оглупели и най-вече алчни (които, забележете, искат да печелят не от книгите си, а от надзорническите си функции - те нямат книги, те имат участия в журита, в "проекти", като "пиратството ограбва", те издават календари в които изтипосват омръзналите ни всички ни свои глупави физиономии, те представят книги,редактират неуморно, подготвят акции и преди всичко похапват добре...) „постмодернисти”.Сега в трилъра навлизат писатели като Веселин Стаменов, ще прииждат и други. Постепенно литературата ни ще придобие нормален вид, за разлика от днешния в който литературни недоразумения твърдят, че в прозата не бивало да има „сюжет”.Веселин Стаменов е един от авторите, които даказват, че традициите трябва да се спазват. Първото условие за истинска литература.Най-важното условие за един писател е да овладее формите на литературата, енщо което не са в състояние да направят постмодернистите ни по простата причина, че нямат зрънце талант... А бездарието, осъзнало своята безпомощност, в такива случаи уж революционно и модерно започва да крещи - няма нужда от правила, ние ще създадем нови правила, даже и жанрове и създават... скука.

СТОЯН ВЪЛЕВ