четвъртък, 23 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : КОГАТО ТЪРСИШ ПОД ВОЛА ТЕЛЕ НАМИРАШ ОТДОЛУ ТАШАЦИТЕ МУ!

Веселин СТАМЕНОВ
Господин Стаменов, гръмна  скандал – Обвиниха ви, че си играете със съдбите на хората в новата ви книга…
- Съжалявам, че трябва да започнем това интервю така, но обстоятелствата го изискват. Става въпрос за възмущението и драмата в личния живот, които са предизвикани от излизащата ми книга “БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”  у един родител. Родител на изчезнало дете. Той се свърза с мен и пожела да махна историята за детето му от книгата. Това няма как да стане. В никакъв случай няма да изневеря на читателите си. Съобщих му го и той заяви, че ще търси медии,  в които да изрази отношението си към книгата. Нека го направи. Даже държа да го направи. Това ще събуди нови поредици от скандали…
- Какви скандали..?
– О, ни най-малко аз ще съм първият, който ще започне със шамарите. Това е, което ще кажа по темата, за мен тя не е интересна. Предварително благодаря на тези медии, които ще участват в скандала. В крайна сметка лоша реклама няма.
- Но само преди няколко дни Вие разкрихте, че има родители, замесени в отвличането на децата си…
- Точната дума е „изчезването” на децата си. Да, има ги. И ако искате да знаете повече прочетете книгата. Другата седмица е на пазара. Във  вторник…
- Коментирах книгата ви с хора, така да се каже хроникьори в книгоиздателския бизнес у нас. От там чух мнение, че сте се уплашил да пишете повече за мафията и сте го „ударили” на социални теми. Мнението ви по въпроса…?
- За да запазим благоприличие, ще си спестя мнението за тези хора, тези литературни плюнки. Конкретно, за  казаното, не ми се иска да се вживявам много. Накратко, това са глупости. Те какво очакват – да вземем да се мерим за смелост ли? Жалко е да завиждаш по толкова долен начин. Имам две преиздадени книги от три издателства – „Ню медия груп – Милениум” , „Ъндърграунд медия”  и „Феникс Дизайн”,  при това за ударно смешния книжен пазар у нас. Дай да спрем да се мерим по приказките, защото темата малко се изтърка. Резултатите са важни.
- Излиза, че аз като взема да разкажа художествено или документално десет драматични случая в България, мога да напиша книга… ?
- Що не си го направила? Говориш смешни неща. Ако говорим конкретно за БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ти кажа, че се гавриш с паметта на едни невинни жертви. Не случайно казват, че аз „лая” по темата. „Лая” от страниците си с показани зъби. За да бъда чут. Така, както сега лаеш ти, за да се правиш на журналистка…
- За теб журналистиката е само да те хвалят ли?
- В никакъв случай. Тя е обективност. Не самоцел – да търсиш под вола теле. А когато въпреки това решиш да търсиш под вола теле, какво намираш – ташаците му.
- Звучиш като истински „литератор”!
- Звуча единствено и само като себе си. Такъв, какъвто съм и такъв, какъвто ме познават читателите ми. Те знаят, че няма да ги подведа. Между другото, тази мисъл преди малко не е моя лична, а на уважаваната от мен Маргарита Михнева, ако се смяташ за по-добра журналистка от нея – добре. Поздравявам те.
- Виждам, че обичаш да нараняваш хората в името на общия сеир!
- О, не ми се изкарвай жертва, де. Както виждаш, аз никога не удрям пръв шамарите. Това е принцип. Умея да се защитавам. Ако ме критикуваш в по-общ план, ще ти кажа, че много грешиш. С текстовете си аз се стремя да вдигна булото на втълпената ни чисто човешка заблуда и да покажа истинското лице на една част от обществото. В определени моменти книгите ми може да послужат и като огледало, за да видим в него истинската си човешка същност. Такава каквато е… – неопетнена и забулена от задръжки и демагогия.  Смея да кажа, че понякога хората, обществото пишат книгите ми, някой наистина трябва да събере смелост и да покаже – ето вижте се, това сме ние.
- Значи спираш с критиките си към властта и се обръщаш към хората?
- Не, казвам го за пореден път. Никой не е пощаден в творчеството ми и – власт и народ. Не щадя дори и себе си, за това се забърквам в постоянни скандали. Истината е като аналния секс – когато не ти харесва, боли. Постарал съм се, разбира се, да съм информиран добре. Прилично добре. Информацията е моята стока и не спирам да инвестирам в нея.  За това се чувствам силен да критикувам и да пиша. В крайна сметка читателите решават дали съм си свършил работата или не.
- Да, разбирам, че информацията ти за подземния свят ти е секнала и си търсиш ново поприще?
- Май ме бъркаш с някой или поне искаш да ме наместиш на нечий друг стол. Стаменов никога не се е вживявал като фактор в даден сектор. Стаменов прави това, което го съветва сърцето му. Жалко е, наистина, ако мислиш по подобен  и елементарен начин. Още повече, че си личи, че не познаваш творчеството ми, а ме критикуваш или дори леко го иронизираш. Това не е професионализъм. Но все пак ще ти кажа – аз нито съм представител на подземния свят, нито съм тайно ченге, нито нищо… Претендирам да се наричам писател. Честен драскач. Не пиша по поръчка или под натиск. Пиша за това, което ме впечатлява и което ме вдъхновява. Нямам тайни информационни канали, но разговарям с познавачи в дадени области. Получавам информация, но в качеството си на писател и журналист. Тя е от всякакво естество. Водиме единствено нюхът и усещането. Това е синдромът на истинския творец, според мен.
- Разбрах, не искаш да имаш конкретен писателски профил, какъвто имаше твоят учител Христо Калчев…
- Легендата Христо Калчев! Този човек си отиде недооценен и до ден днешен е смятан за нещо преходно и посредствено. Само читателите му знаят, че това не е така. Смешно е, че неща, за които той е говорил преди и са му се смели, днес са скандалите на деня. Пример мога да дам с Трактора  и „Октопода”. Малко известен факт е, че  преди години не кой да е, ами самият Алексей Петров съди Калчев за клевета. Причината е, че Ицо описа днешния обвинителен акт на „Октопода” в едно свое интервю. Да, тогава това беше клевета. Днес е чиста истина, според МВР и министър Цветанов. България е страна, която си подценява качеството на хората си, уменията им, талантите си. България е страна, която убива народа си с реформи и погрешна политика. България е държава – убиец. За това пет човека управляват пет милиона.
- Решението е да четем книги?
- Да намерим себе си. Книгите са само помощен материал. Така както са свободните медии и журналисти. Не случайно те винаги са били гонени от една власт, скрито и явно. Не случайно започнаха да се купуват. Защото те са сила.
- Във вторник излиза книгата ти БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ. Какво очакваш да кажат хората след като я прочетат?
- „Заслужаваше си.”
- Благодаря ти за откровеното интервю, желая ти искрено успех!
- И аз благодаря на теб и вашата свободна медия за подкрепата! Оценявам го!

Десислава МОНЕВА – ДНЕС И УТРЕ

понеделник, 20 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: МУТРАТА КОЯТО ГОВОРИ ТАЙНО С БОЙКО БОРИСОВ!


Рекетьорският бизнес превърна Любо Четворката в крал на контрабавдата и царят на ДДС-то!Мутрата който говорил тайно с Бойко Борисов! Мутри казват че той е новият Мето Илиенски и че слуховете че уж старият бос се евърнал означавали че всички трябва да се кланят на Чертворката! Любо Четворката не обича вестниците. Той е наясно, че има два сигурни начина да се пенсионираш в престъпния свят. Единият е да те застрелят.
Другият е името ти да попадне по вестникарските страници. Което в много от случаите води до първото. Въпреки нежеланието му, Любо Четворката излиза от анонимност, след като се оказва включен в доклад на Центъра за изследване на демокрацията, кръстен „Транспорт, контрабанда и организирана престъпност”.Истинското му име е Любомир Любенов и за него се знаят малко неща. Среден на ръст, набит, бивш боксьор. Кара БМВ петица и джип „Мицубиши”. Живее в престижен софийски квартал. Демонстрира висок стандарт на живот, който не отговаря на реалните му доходи. Съпругата му Ани (на книга) печели повече от него, тъй като е декларатор на митница Калотина.
Кариерата му започва през деветдесетте като обикновен охранител. Постепенно се превръща в дясна ръка на Пенчо Младенов – една от ключовите фигури в групировката ВИС. Освен Любо Четворката го наричат и Любо от „Илиянци”. И двата прякора са свързани със складовата база, където се подвизава основно. Неговото работно място там е бил четвърти охранителен пост.
До 2003 година Любо Четворката работи за Методи Методиев, по прякор Мето Илиянски. Включването му в доклада не е съвсем оправдано, тъй като не е контрабандист от ранга на Николай Методиев – Пилето или Цветан Василев – Цецо Хафти. Той отговаря за някои по-специфични услуги, познати от близкото минало – контролира бригади, които се занимават с чиста проба рекет. Ролята на силовак отлично пасва на неговия характер.Четворката е темпераментен – случвало се е да налага на някои от търговците „глоба” от 2 000 DM просто защото не е на кеф.Работата му в складовата база е да събира такса „спокойствие” от търговците. Освен официалната наемна цена склададжиите са принуждавани да плащат на месец между 1 000 и 5 000 лева на ръка, за да не бъдат притеснявани. Неподчинението струва скъпо. И е доста болезнено.
На негово подчинение е Румен Чеченеца, известен още като Люлинския бос – специалист в побоища и грабежи на търговци от виетнамски и китайски произход. Метод на Румен Чеченския и съответно на прекия му началник Любо Четворката е внедряването на хора в съответен склад в „Илиянци” като общи работници. Те имат за задача да проучат кога предстои зареждане със стока. Щом съберат необходимата информация, хората на Чеченския се оттеглят и на ход идват силоваците. Виетнамска търговка е била буквално смляна от люлинските бригади в столичния жк „Зона Б-5”, тъй като не искала да даде доброволно чантата с парите, с които е трябвало да напазарува стока. Имало е и странни случаи на палежи в складовата база „Илиянци”, както и изтърбушени до основи помещения на уж охраняваната територия. В схемата за притискане на непокорните търговци са включени и отделни данъчни служители, работещи по сигнал.
След изчезването на Мето Илиянски, Любо Четворката преминава на подчинение на ресорните си началници до този момент Красимир Каменов – Къро и Христофорос Аманатидис – Таки. Взаимоотношенията му с Къро и Таки обаче не са много добри. В РЗБОП – София има подадена жалба от Любо Четворката, че е бил изнудван от двамата. Това се случва, след като Къро прави „ревизия”, при която се установява, че Четворката ги ощетява.
Освен месечния наем от търговците, той събира и такса за всеки камион със стока, който влиза в тържището. След проверката Къро разбира, че от петстотин лева Четворката заделя по двеста лева за себе си. След този фал се обсъжда смяната на Любо Четворката. Вместо това получава последно предупреждение.
Друга далавера на Любо Четворката са кражбите на ДДС. Действа по схемата, която използва и сириецът Абдулджалил Ибрахим Бахзад, чийто брат Лукман беше убит на 19 юли 2006 г. в софийския жк „Зона Б-5”. Твърди се, че зад това убийство стои бригада на негово подчинение, действала по поръчка на Таки.В направление „Стокова контрабанда” н НСБОП има сведения, че е поддържал отношения и с Пламен Калчев, сочен за организатор на разбита „фабрика за ДДС”.
Четворката контролира и канал за компютърни части. Те се вкарват в склад за митнически контрол, където стоката се подменя. Истинските (нови и скъпи) части остават в страната, без за тях да бъдат събрани митни сборове. Разследван е и за трафик на хероин и амфетамини.
При тази разностранна дейност Любо Четворката е с чисто криминално минало. От разследване са го спасявали някои връзки с МВР, с които парадира. Негов трик е да „разговаря” с бившия главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Любо Четворката редовно си общува при затворен телефон с него, без изобщо да го познава. По същия начин от 2003 година се представя като приближен на заместник-шефа на НСБОП по това време Красимир Младенов. Търговци твърдят, че той ги е заблуждавал, че събира пари за служители на НСБОП, участващи в мобилните митнически групи.
В същото време не са виртуални контактите му с някои служители от ДНСП и особено с един пенсиониран по ред причини началник. Четворката има „имунитет” и по друга причина – води се сътрудник на икономическото направление в Столичната дирекция на вътрешните работи. В охранителната му фирма пък работи синът на началник в Столичната дирекция. Води се „недосегаем” и в Първо, и във Второ РПУ в София покрай бившия си шеф Мето Илиянски.
В задълженията на събирач на Любо Четворката влиза и препредаването на пари на отделни митнически служители от висок ранг. Според антимафиоти, проследили приемо-предаването, това се е правело основно на две места – кръчма в жк „Надежда” и заведението „Сръбска скара” в жк „Западен парк”.
На 11 юни 2004 г. Любо Четворката подава молба до изпълнителния директор на стоков базар „Илиянци”. Желанието му е да бъде освободен по взаимно съгласие. Седмица преди това обаче той е бил помолен да напусне, за да не го уволнят дисциплинарно. Спусната е заповед той да не бъде допускан в „Илиянци”. До юни Любомир Любенов е заемал длъжността „ръководител на звено разпоредители”. Брат му Радко Любенов пък е бил „разпоредител портал”. Четири дни след Любо Четворката и той е изгонен от тържището, пак по „взаимно съгласие”.
Причината достъпът на двамата братя до „Илиянци” да бъде отрязан е, че са злоупотребявали с длъжността си. „Категорични сме, че такова нещо тук не може да има. Откакто сме в тържището, се стараем „Илиянци” да не бъде мръсна дума. Прекарали сме много безсънни нощи, докато превърнем базата в модерно тържище. Не желаем „Илиянци” да се свързва с такива неща и хора”, казва председателят на съвета на директорите на стоковия базар Петко Нейков. Четворката е хващан и в далавера, свързана с преотдаването под наем на складове на по-висока цена с цел лична изгода.
Една от последните му актьорски прояви, преди да бъде изгонен от „Илиянци”, е била на паркинг, където съпругата му Ани, декларатор на митница „Калотина”, е пренасочвала камиони с турска стока. Очевидци са го чули „да разговаря” с главния секретар на МВР генерал Бойко Борисов: „Няма проблем, Бате Бойко. Ще уредя нещата. Хората са съгласни да си платят, както сме се разбрали.” Подобни въображаеми разговори водел и с други ръководни служители от МВР. Представял се е за наследник на Косьо Самоковеца. За съпругата си пък разправял, че е „новата Ангелинка”(вдовицата на Константин Димитров).Любо Четворката е наследникът на митичния бизнесмен Мето Илиянски. Методи Методиев, по-известен като Мето Илиянски, изчезна безследно. Скоро след това в Амстердам бе застрелян и бизнесменът Константин Димитров-Косьо Самоковеца, сочен от МВР за контрабандист номер едно. От средата на деветдесетте години на XX век китайските стоки се превръщат в един от основните източници на приходи за сивата икономика и организираната престъпност, се твърди в проучването.
Евтините стоки от азиатската държава постепенно изместили турската продукция,вносът на която пак се контролирал от Косьо Самоковеца и Мето Илиянски. Според доклада на ЦИД през октомври 2000 г. Косьо Самоковеца наложил почти пълен монопол над сивия внос и контрабандата. Неговата оферта към контрабандистите била: "Или за всеки контейнер ми плащате 5000 лв., или плащате на държавата по 50 000 лева". След изборите през лятото на 2001 г., структурите на Самоковеца в китайския внос се разпаднали. Тогава дошли наред трима големи посредници - Китайския доктор, Ники Китаеца и Ники Пилето, който бил представител на Самоковеца. Николай Методиев-Ники Пилето, в момента е следствен за заплаха на полицаи и се намира под домашен арест.
Според наблюдатели с годините Любо израства идейно. Паралелно с "инкасаторските" си задължения той създава и схема за източване на ДДС. Сценарият е следният: купува стока, препродава я фиктивно няколко пъти, докато цените изкуствено се напомпат, прави фиктивен или реален износ, а после тегли голям ДДС. Четворката става водеща фигура в контрабандата заедно с Дебелата Ирина, Баба Яга, Китайския доктор, Ники Китаеца, Ники Пилето и пр. Сред всички "големи имена" в този сенчест бизнес след изчезването на Мето обаче именно Любо придобива правото да носи прякора на боса си - Илиянски.
Тридесет и осем годишният възпитаник на математическа гимназия е известен като един от сериозните спонсори на политически партии, пряко контролиращ контрабандата, а според публикации в медиите - и трафика на кокаин. Memo изчезна в деня на погребението на Румен Маринов-Нарциса, който пък беше кум на Георги Илиев. Именно това интересно съвпадение роди и първата версия в разследването, че Методиев е замесен в разстрела на Нарциса. Полицаи отбелязаха, че е възможно Илиянски сам да се е "покрил", предусещайки собствената си екзекуция. Те припомниха, година по рано висаджията бе прострелян в ръката пред ресторант "Кук". Тогава той оцеля.
Според тогавашият главен секретар на МВР Бойко Борисов много е важно да бъде приет Закона за конфискацията, тъй като всички заподозрени в тази афера карали скъпи автомобили, офисите им стрували над 160 хил. евро, а джобните пари на една от задържаните по случая - съпругата на Калчев, били 38 хил. лева и 8 хил. евро. Следствието разкрило добре замислена схема. Престъпната група плащала на лица, за да регистрират фирми с фиктивна дейност на тяхно име.
След това новите еднолични дружества с ограничена отговорност издавали фалшиви фактури за фиктивно извършени сделки по внос на стоки от различен характер. В предмета на сделката те вписвали покупко-продажба на черна и бяла техника, китайски стоки и др. Така фирмите се “напомпвали” с начисления Данък добавена стойност (ДДС) от фиктивните сделки. След това те подавали молба за възстановяване на данъка от държавата. По този начин престъпната група е нанесла на държавния бюджет щети, които се изчисляват в милиони лева. За “да улеснят” схемата измамниците “вербували” данъчни служители, които издавали неверни документи, удостоверяващи обстоятелства по търговската дейност на фирмите и така давали основание за неправомерното усвояване на ДДС.
Полицейската проверка е установила, че регистрираните фирми нямат складова наличност, чрез която да извършват уж регистрираните финансови обороти на фирмите. Проверките показали, че дружествата са "кухи" - с несъществуващи адреси, складове и персонал. След употребата на въпросните фирми, те по класическата вече схема много бързо се прехвърляли на лица с нисък социален статус, най-често роми. По този начин те “обезсмислят” възможността за адекватен и последващ контрол върху дейността и възстановяването на нанесените щети.
В хода на разследването става ясно, че един от помагачите на организатора - Ивайло К. е собственик на фирма, известна като контрабанден вносител на китайски стоки, който работи за Николай Методиев "Пилето". Срещу него има образувано следствено дело за контрабандата на близо 250 тира с китайски стоки, маскирани като строителни материали. Установено е, че от услугите на Калчев и създадената от него мрежа от фирми с несъществуваща дейност, се ползвали и други структури, занимаващи се с внос на стоки.
Престъпната група е разполагала с таен офис, където са изготвяни фалшивите документи, необходими за извършването на данъчните престъпления. Офисът работел в пълна конспиративност, а документите са попълвали от няколко наети счетоводителки. Фирмата държала и официален офис на бул. “Витоша”, където желаещите да основат собствени фирми и да работят за групата, били канени за срещи. При обиски в жилищата и офисите на Пламен Калчев са открити десетки касови апарати на различни юридически лица, множество печати на фирми, над 40 класьора с данъчни досиета - регистрации на фирми, касови книги и кочани с подпечатани фактури, касови бележки и митнически декларации.
Открити са още платежни нареждания, нотариални актове, записи на заповед и значителна сума пари. В хода на разследването е установено, че Пламен е собственик на луксозен офис, три апартамента, два от които в Лозенец на стойност 163 000 евро, вила и автомобилен парк за над 300 000 лв. По случая са задържани пет члена на престъпната група, а от тях двама са данъчни служители, съпричастни към незаконната дейност. Наскоро при един от случаите на депозиране на поредната папка с фалшиви данъчни декларации, нищо неподозираща служителка от столична данъчна служба открила между документите плик с голяма сума пари.
Тя проявила бдителност и съобщила на МВР за неочакваната находка, като помогнала за установяване на самоличността на приносителя. Впоследствие се оказва, че това е един от босовете на престъпната група – Любо Любенов иззвестен повече като Любо Четворката....



Веселин Стаменов

неделя, 19 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : ДА ГИ ПРЕВЪРНЕМ ОТ УПРАВЛЯВАЩИ В ХОРА!


Стандартната стратегия за критики към властта и управлението на държавата е чистият популизъм, крайните изказвания, експертните мнения и предложения и намирането на всякакви грешки и пропуски. Но това ли е пътят за изграждането на всеобщия медиен коректив? Не, сигурен съм. Истината е, че зад този така упоменат стандарт не се крие желанието за промяна и положителните резултати, а личният интерес. Критикуваш, за да постигнеш нещо лично, набелязано или просто, за да те забележат. От резултати никой не се интересува. Ако някой мисли, че не съм прав, нека го каже, но и да го докаже. Точно за това в страната ни често се употребява израза „кучето си лае, керванът си върви” или „глас в пустиня”.Същите термини се употребяват по адрес на излизащата ми книга „БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ”. Това ме провокира да напиша тази статия и да си поговоря с вас читателите. Когато реших да напиша тази книга се обърнах към един от моите предишни издатели и му я споделих. Получих отговора – не си разваляй името с печатането на „некролози”. После последва израза „Пазарът ще те изхвърли!” Цялата ми душевна същност се втресе като убийствена тропическа треска. Анализът след думите му беше още по потресаващ. Не било добре да се заробвам в подобни каузи, които само ще ми навредят. Хората не искат да слушат за проблемите на другите, защото си имали достатъчно. Реших моментално да прекратя разговора, защото ме заболя… Така, както очаквам и вас да ви заболи, когато прочетете така споменатите „некролози”, съживяващи паметта. Както може да се очаква, случката ме амбицира още толкова и няколко месеца по-късно книгата беше готова. Вече идва времето да ви я представя официално. Събитието ще бъде на 28.09.2010 година по всички места, където се продават вестници.Пожелавам си да не ви разочаровам! Пожелавам си нещо да променя, защото книгата ми ще бъде удар. Не пазарен, а удар по сърцето на управляващите. Нека се обединим под каузата и да ги превърнем от управляващи в хора.Минал съм през много лагери. Работил съм какво ли не. Имал съм контакт и обща работа с представители на различните слоеве на обществото. Разбрах едно - човешкото ни прави човеци, всичко останало е просто съществуване. Вярвам, че и в най-закоравелия изрод се крие нещо човешко, затова искам да го събудя. Ако поне един изрод се превърне в човек от моята книга аз ще съм най-щастливият човек на света в този миг. Изключвам, разбира се, хората „паразити”. Те са се самосъздали в този свят, за да стоят отстрани и да плюят другите като успокоителен илач за своето собствено съжаление. Това са живите трупове! Бог да им прости! Аз не мога…Благодаря ви, че ме изслушахте! Ваш Веселин Стаменов!

неделя, 12 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ : УПРАВЛЯВАТ НИ БЕЗДУШНИ И АЛЧНИ СЪЩЕСТВА!


Веселин Стаменов – писател, журналист, издател. Доказано име в съвременната ни литература и журналистика. Доказва го работата му, мнението на многобройните му читатели. Автор е на седем книги – четири, от които дори са преиздавани два пъти./„Раждането на тигровата акула” Пътека от змийски кости” , Убий Путин – част 1 и 2/ От книгите и статиите му извира скандала, разкритието, смелостта… Един от „ активните борци за свободното слово днес..”, сам се определя той с доза ирония. Доскоро приемал кариерата си на „честен драскач” като хоби, но сега тя вече е „лична кауза” в съзнанието му. Издържа се от бизнес и хонорари от творчеството си. Определян е като „явление” в гилдията, според доказаният експерт и критик Стоян Вълев /knigi-news.com/. „Стаменов е един от малкото пишещи в България, наложил свой личен стил”, пише негов фен в интернет форум. Първият му редактор го нарича „не шлайфан диамант, който времето ще изшлайфа...” Вижда се, че е бил прав.Днес Веселин Стаменов показва ново лице в творчеството си - документалното. На 28.09.2010 г., вторник, по всички вестникарски будки, павилиони и места, където се продават вестници и книги излиза новото му произведение – БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.Книга, чийто думи болят, чете се на един дъх, а след това въздух не ти стига. Това е поводът да се срещнем с автора Веселин Стаменов и да поискаме отговор – защо?- Г- н Стаменов, защо ще ни боли от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ?- Мотото на документалния роман е „Забранен за хора без сърца, за всички останали е задължителен”. Време е ние хората, обществото да започнем да си решаваме проблемите заедно, колежке. Време е сами да се разтресем и да осъзнаем, че онези горе няма да ни ги оправят. А в страната ни има много наболели проблеми, както знаем всички. Те болят наистина, а тази болка става все по-силна. Точно за това казваме, че от книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ ще ви заболи. Тя описва един социален и доста сериозен проблем, който за мое съжаление се подминава мълчаливо от хората. Той е назован в самото име на книгата – безследно изчезналите деца на родината, което я прави лицето на този проблем. Определено не е приятно, нито лесно да напишеш подобна книга, но по някога емоцията побеждава разсъдъка. Направих я и не съжалявам. Виждам, че тя вече събужда доброто у хората.- Добре, питам те направо. Според теб книгата ти ще промени ли нещо по този така наболял проблем или ще е поредната доза емоция и после всичко ще се забрави…- Едно от най-силните качества на книгата като културен артефакт е нейната вечност. Всички знаем, че тя доста трудно може да бъде похабена или затрита… Говоря като концепция, тираж и идея, не като индивидуално книжно тяло. Книгата е постоянна емоция. За мое щастие десетки хиляди къса от нея ще полетят по всички точки на България, което ще и даде сила. Тя не е рекламен клип, пиеса, филм…, които са по-силни, но се изживяват на момента. Книгата се изживява много дълго, вечно… Пуснеш ли я веднъж, тя заживява свой собствен живот. Вярвам, че тя ще промени нещо… Вярвам в силата на книгата си. И вярата ми не е утопия.- Апелираш сами да си решаваме проблемите, защото онези горе няма да ни ги решат. Нямаш доверие на властта…?- Аз съм човек, който прави анализ от факти, не от приказки. Доверието се подарява на този, който го заслужава и си го спечелва. Срамно е да се тупаш по гърдите, че си хванал шайка бандити, а не си направил нещо, за да намериш едно отвлечено дете. Говорим за деца, бе хора. Не говорим за стока или нещо друго… Говорим за деца. Моят съвет към властта, която и да е тя, е да вземат тази книга като настолен учебник по човечност. Това е основното нещо, което им липсва в работата, не е нито опит, нито е ценз… трябва им сърце. Те го нямат. Управляват ни бездушни алчни същества, мислещи за кариера и властта, т.е. за своя задник. Това на какво ви прилича – на животински инстинкт. Такова нещо не може да ти реши проблема – може само да го задълбочи.- Значи на съвестта на държавата висят десетките безследно изчезнали деца на България?- Да. Но и ние като общество не сме невинни. Оставихме политиката да стигне прекалено далече. Огледайте се! Стигнахме до ситуация властта да не се печели, а да се купува. Само срещу суми от 50 до 100 лева на глас ставаш държавник. Това какво ти показва – системата няма нужда от мислещи и свободни хора. Ще дойде време те дори да станат излишни. А това вече е страшно. Спасението е само едномислещите и свободни хора да се обединят. Една такава кауза като БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ, може да ги обедини. Аз мога само да пиша и за това написах книга, друг може да пее нека направи песен, трети сайт, четвърти нещо друго… Нека заедно с децата си да спасим и себе си!- Добре, г-н Стаменов, книгата ти назовава проблема. Наистина болезнен проблем. Но тя дава ли някакво решение на този проблем?- Дава, разбира се. И всеки може да го разбере като прочете книгата. Това, което можах да направя и да намеря по случая го направих. За пример мога да дам разговорите ми с мой приятел инспектор от СДВР, който е един от консултантите ми към книгата. Неговото мнение като експерт е, че шансът едно отвлечено дете да бъде отрито в първите шест часа от отвличането му е 70 към 30 за положителната развръзка. Защо това не става обаче в повечето случаи… Трудно е да говоря за това, но ще го кажа. Истината се крие горе на върха на копието - системата. Когато отвличането на дете е част от схема, то схемата със сигурност има своя закрилник в МВР. Има и много случаи, когато сигналът за отвлечено дете се подценява от полицията. Това е личен, а не неин проблем. Изобщо полицията в страната ни е инструмента на властта и тя служи пряко на нея, а не на народа. Това не е слабо място в системата, а система за контрол над хората от управляващите. Да, книгата БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ показва, че и ние като нация безследно изчезваме, претопени от интересите на властта. Решение на проблема има. Търсете го в редовете на книгата.- Последната ти книга излезе в средата на 2008 г. Това означава ли, че две години си работил над тази книга…- Не, в никакъв случай. Работя над доста проекти... Скрих се за две години от арената на съвременната ни литература, не за да почивам, а за да узрея. Тепърва ще лансирам на пазара двегодишния ми труд. Най-големият заряд на един творец е времето и тишината. Историята го доказва. Реших да си ги подаря и двете. През този период времето отся качеството на труда ми. Книгите ми не спряха да се продават, нито името ми беше изтрито с парцала на забравата. От тази гледна точка мога да кажа, че се доказах пред себе си.- Ще издадеш ли тогава нещо за бъдещите си продукти. Ще продължиш ли със каузите и специалната тематика?- Ха, тази книга не доказва ли, че съм непредсказуем! Очаквайте неочакваното...

Скайп интервю
Деси Монева

четвъртък, 9 септември 2010 г.

НА 28 СЕПТЕМВРИ / ВТОРНИК/ ИЗЛИЗА КНИГАТА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ!


НА 28.09.2010 ГОДИНА ПО ВСИЧКИ ВЕСТНИКАРСКИ ПАВИЛИОНИ, БУДКИ И МЕСТА КЪДЕТО СЕ ПРОДАВАТ ВЕСТНИЦИ И КНИГИ ЩЕ БЪДЕ

КНИГАТА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ.


ПОДКРЕПЕТЕ ИНИЦИАТИВАТА!

неделя, 5 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: ЗА ПИСАТЕЛСКИТЕ ВОЙНИ!


1. И каква стана тя – авторите, които се опитват да създадат български трилър наченаха война помежду си. И то такава война, че поне на мен напомня онзи критичен момент на Шипка някога, когато „Грабвайте телата, някой си изкряска”... И сега като тогава трупове полетяха, не става ясно кой е жив, кой е мъртъв...

- Странно е наистина, г-н Вълев, жаждата за тиражи и реклама ни доведе до период на самоизяждане. И ние, досущ като фолк певиците, се хванахме за косите и колкото наивно, толкова и умишлено започнахме да се дърпаме с всичка сила. От друга страна, не случайна явно е приказката, че само в българския казан в ада няма дявол да ни пази. В случая с г-н Беленски направо се озадачих. Лично не го познавам, а с книгата си „Прегръдката на совата” привлече дори симпатиите ми. Силно се надявам думите му да са плод на емоция. Не виждам логика в тези негови думи. Никаква. Смея да кажа, че моят роман „Убий Путин” излезе и с „Уикенд” и беше първата книга, пусната с вестник „Шоу”. Продаде се в идеален тираж. Смея да кажа също, че правихме допечатка от планувания тираж, седмица преди самата книга да излезе. Но никога не съм плюл по който и да е, за да стане това. Българският читател не е глупав, той определя параметрите на всички писатели.


2. Няма късмет българският трилър – обожествихте Христо Калчев, разпнахте незаконно родения му „син” Георги Стоев... Вие не познавате явно основни исторически закономерности – „революцията изяжда децата си” едва когато победи – примери колкото искаш – Френската буржоазна, болшевишката революция... А вие преди да победите започнахте да воювате едни срещу други... Вашите врагове са други – децата на Фондацията, петата колона на либерализма, която наложи у нас най-отвратителния тоталитаризъм- „либералния”...

- Аз лично чувствам, че нямам врагове. Познавах много добре и Ицо Калчев, и Жоро Стоев. В повечето случаи дори се присъединявам към мнението на г-н Беленски за Жоро Стоев. Разбира се, не в крайния аспект. Аз знам, че имам приятели и това са моите читатели. Самият факт, че романът „Убий Путин” има вече три издания - на „Ню медиа груп”, на „Ъндърграунд „ и на „Феникс Дизайн” говори красноречиво за това. За мен това е важно и за това се боря, да давам продукти, които се търсят. Всичко друго за мен е фалш.

3. Американските писатели през 30-те години на ХХ век описваха американската престъпност, без да фигурират в техните романи Ал Капоне и останалите криминални босове, а вие си въобразявате, че като напишете имената на Маджо, генерал Гоцев или техния колега Доган, романът става „истински”... Чейз, вашият учител, не пишеше така.

- Проучи нещата по-щателно! Мо Грийн, Джони Ола и др. са реални исторически имена. Зад името Хаймън Рот стои самият Майър Лански. Знакови имена за времето си. Мо Грийн, например, е един от създателите на Лас Вегас. Това не е попречило на Марио Пузо да ги влее във фабулата на „Кръстникът”. В романа на Фридерик Форсайт, Чакала да не би да иска да убие измислен президент на Франция? Да не искаш да ми кажеш, че на корицата на „Прегръдката на совата” г-н Беленски е направил фото-робот на главния герой. Признавам, че най-лесно е да откраднеш образ от действителността. Да, аз крада образи и събития. Жоро Стоев имаше некоректността да лъже, че е бил пряк свидетел. Не одобрявах това и той го знаеше. Не плюя нито по паметта му, нито по личността му, но истината е по-силна дори и от смъртта. Ето защо симпатизирам на г-н Беленски.

4. И кой побеждава в публичните дуели между живи и мъртви писатели?

- Издателят, книжната борса, сергията... Този, който заработва пари на гърба и на единия, и на другия. Нашата работа е да правим скандали, неговата работа е да прибира пари. Това е истината.

5. Ето как действа петата колона на либерализма – по книгите им се заснемат филми. Вярно е, никой няма да ги гледа. Но никой кинорежисьор не посяга към българските трилъри, макар че повечето от тях са основа за филми на световно ниво...А вие си мълчите, свеждате главици пред либералната тирания....

- Защото все още тази дейност в България е ясла, а не бизнес. В момента, в който бизнесът победи яслата, нещата ще се променят. Тези, които почти ежедневно зобят от яслата, с кръв и нокти ще се разделят с нея. Основният ми бизнес, както не един път съм го казвал, е строителството. До преди няколко години в България западните инвеститори се брояха на пръстите на едната ръка. Сега са повече от българските. Въпрос на политика. В момента, в който управляващата власт се усети, че храни паразити и види, че навън има много медоносни пчелици, сама ще изхвърли оядените си кратуни и ще отвори пътя на таланта. Повярвай ми, тези мои думи не са утопия. В книгоиздаването и в търговията с ноу хау има много пари, а България бъка от таланти. Съвсем скоро някой умен човек ще разработи и тази ниша.

6. Съгласен ли си, че т.н. „публични личности” като Маджо, Гоцев, не трябва да присъстват като действащи лица в съвременните български трилъри?

- Не. Добре де. Не си ли се замислял за историческата стойност на тези книги след време. Какво лошо има да описваш действителността или това, което виждаш около себе си, с помощта на идеите си да вливаш авторския си анализ и да обогатяваш с фикция. Майк Уаиндгарднър да не би да е познавал Марио Пузо за да напише продължението на „Кръстикът”. Да, аз като него реших да напиша продължението на сагата на Ицо Калчев, подведен от един фалшив български конкурс. Явно се е получило нещо стойностно. Ицо също използваше реални имена, но никой не посмя да го плюе приживе. Плюнката е лига с мисия да падне на земята и да се стопи, книгата е продукт, който ще трябва да падне в ръцете на читателя и задължително да се задържи там. Двете неща нямат нищо общо. Защо ли г-н Беленски ги съчетава?!…
Аз уважавам и Данчо Матеев и решението му да напише книга за Стоев, защото е пич и защото явно се бори за нещо. Неговата идея ще бъде оценена от читателя, а не от мен или г- н Беленски. Защото при читателя има резултат, а при плюнката както казах само стопяване…

7. Кой пречи на съвременната българска литература?

Завистникът. Злобата изяжда приятелите, чувствата, хората… Най лесно е сега да взема да плюя като хамалин срещу някого. Но все още смятам, че най-великият начин да спечелиш една война е, …когато я прекратиш. Така, че г-н Беленски, желая Ви успех с книгата „Омъщението” и с удоволствие бих се запознал с Вас! В крайна сметка и Вие и аз сме човеци, правим едно и също и в леглото и в тоалетната, дължим си поне едно уважение…

С отворена за приятели страница – Веселин Стаменов пред KNIGI-NEWS

събота, 4 септември 2010 г.

Пътека от змийски кости


Генерал Б. бръкна във вътрешността на сакото си и извади бял плик с печат на МВР. Хвърли го пред старши офицера. Майорът го отвори. Вътре имаше две снимики на двама мъже. Единият с бръсната глава, а другият с девствено-набола брада, както идва листа с информация.
Дори и мъртва, отровната змия сее смърт. Едно старо поверие гласи, че настъпиш ли кост от змия - умираш. Костта има силата да убива... Поредната лъжа на Веселин Стаменов е в ръцете Ви!
Казва се "Пътека от змийски кости" и продължава да показва изкривената реалност по своя неподражаем и смел начин. Нагъл, втълпяващ и нечовешки допустим сюжет, ни обръща представите за действителност. Книга, чието осмисляне трае дълго...
От самото начало ще останете объркан. Самият увод на романа звучи категорично като финал. Познати герои влизат в нова роля. Целта е да видите следващото стъпало към тоталната власт - лицето на терора. Какви са контактите на българските групировки с терористични лидери? Съществуват ли изобщо или просто всичко е несбъднал се кошмар на автора? Сън или реалност? Възможно ли е обикновен бандит да се превърне в буфер между службите? И изобщо каква е ролята на терора в световното управление? Съмнявате ли се? Ако е така, не ви остава нищо друго, освен да прочетете. Когато печелите, не се знае какво губите... Когато губите, не е ясно какво печелите... Или може би... всичко е илюзия?...
Afera.bg публикува откъс от книгата „Пътека от змийски кости”, издадена от Издателска къща „Феникс”
Роман показващ истината за етническата търпимост, туриризмът и радикалният ислям в България.
Факти за техният извор в Родопите…

“... че блъскаш - мислиш ти
- а друг те блъска.”
Мефистофел във “Фауст” на Гьоте.


- Как да ти се отблагодаря, Джамал? - усмихна се Рамзи Осман и подаде костеливата си ръка към селянина.
- Нека святата ти ръка закриля мен и семейството ми, Молла.- с треперещ глас и струящо уважение отвърна старецът.
- Това е един от пътищата, които ми е посочил Аллах. - бръснатата до кръв глава се наведе в дълбок поклон.
- Нека всевишният е с теб и да те води само в правия път.
- Благодаря за подкрепата, Джамал! Сигурен съм, че Аллах ще чуе думите ти.
- Тук ли ще си за Байряма?
- Съжалявам, но дългът ме зове. Дойдох да уважа дома ти и лично да ти благодаря.
- Тая година беше слаба. Тютюнът падна под три и шейсе, за това и подкрепата ми е слаба.
- Виж, това не трябва да те притеснява, Джамал. За мен е важно да знам, че мога да разчитам на един от най-верните си приятели.
- Винаги, Рамзи. Моето е и твое.
- Благодаря ти. - бръснатият, облечен в снежно бяла роба стана, поклони се още веднъж и излезе навън. Старият, облечен в стар войнишки панталон, тип “въшкарник”, бледо-жълтевикава риза и плетена стара жилетка, последва Осман и го съпроводи до двата чисто нови черни мерцедеса пред къщата.
- Аллах да е с теб! - махна с ръка.
- Всичко хубаво, Джамал. - постави ръка на рамото му Осман. Потупа го приятелски. После влезе в едно от возилата.
Автомобилите потеглиха.
- Колко пари снесе!? - попита Рамзи, бършейки с бяла копринена кърпа ръцете си.
- Пет стотака. - отвърна седящия до шофьора слаб мъж.
- Само ...?!
- Оплака се, че годината била слаба.
- И на мен това каза.Трябва да раздрусаме отново махалата. Къде е Тунджар?
- Чака ни във Велинград.
=============

- Що за птица е този Андон Радев. Набеденият за емисар на Ал Кайда? - попита Парезов.
- Помак. Бъдещ имам. - отговори генерал-лейтенант Бойко Борисов.
- Новото лице на онези с чаршафите? - попита майорът, имайки предвид арабите. Вгледа се в началника си за секунда, направи лека усмивка и надигна чашата с минерална вода. Пресуши я. Двамата стояха в залата за оперативни заседания на националната служба след едночасовата среща с офицера от Интерпол.
- Наследникът на Хълвите. - отговри генералът замислен.
- Искат го в двора си?
Б. кимна положително.
- Тогава?
- Официално отказваме. Радев е заподозрян като участник в атентатите в Мадрид от единайсти март. Испанците го искат под крилото си. Ние нямаме доказателства, че той е участвал. След следственото дело всички документи ги връчихме на испанската полиция. Каквото е трябвало да бъде свършено, го свършихме.
- Но капитанът се озадачи, че тоя имам е на свобода.
- Като ще се озадачават, да се озадачават. Нашата работа е свършена. Пратихме четирима офицери в Мадрид, документи, сведения от службите...
- Нещо мъглата ми става гъста... - Парезов смръщи вежди.
Главният секретар сложи лакти на масата и каза с тих глас:
- Радев няма пръст в атентатите. - прибра ръцете си и се облегна назад. - Но... се е познавал с извършителите и е участвал в подготовката. Това момче е опасно, майоре.
- ?!
- В България се крои нещо. След операциите в частната клиника, летището и Свиленград, в корема на аллаховите воини се отвори голяма язва. Заражда се нов театър.
Парезов се замисли за миг и каза:
- Къде се появявам аз?
Генерал Б. бръкна във вътрешността на сакото си и извади бял плик с печат на МВР. Хвърли го пред старши офицера. Майорът го отвори. Вътре имаше две снимики на двама мъже. Единият с бръсната глава, а другият с девствено-набола брада, както идва листа с информация.
- Този с брадата е Радев. - започна главният. - Другият е Рамзи Осман, дясната му ръка или партньор.
- Трябва да извадя плъха от дупката?
- Не. - отсече. - Намери дупката.
- Тогава защо беше тази среща с интерполския?
- Трябва да го познаваш.
- Държим го вън?
- В плика има достатъчно информация...

Afera.bg -
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=4933&Itemid=1

петък, 3 септември 2010 г.

ВЕСЕЛИН ЗА СЕБЕ СИ....


Родил съм се в гр. Гоце Делчев в добро провинциално семейство след дълго очакване. Родителите ми са чакали деца цели осем години след сватбата си. След изключително много перипетии, безнадеждни опити и тонове нерви, най-накрая съм се пръкнал аз. Не помня лоши моменти от детството си. Нито нещо стряскащо. Доскучаващо, нормално израстване от лятото на 1981 година – единствено дете в семейството, дълго чакан дар, умерено глезен и приятно закръглен малчуган. Живял съм в атмосфера, гонеща средния стандарт на живот – получаваш всичко, но в подходящо време и в умерени порции. Детство - мечта за времето си.Основно и средно образование :От този тип хора съм, които смятат, че думата „образование” в България, всъщност е диагноза. И с течение на времето тази моя мисъл и вяра придобива все по-голяма степен на якост и сила във възгледите ми. От първи до осми клас аз бях едно кротко дете, вярващо в утопията на диагнозата „образование”. Спазващо законите и борещо се за измислената си и несъществуваща справедливост - робувах й. Майка ми и баща ми имаха много планове за мен в тази област. Вярвах им. Доверявах им се, но за мое и тяхно щастие, до време.В края на осми клас баща ми замина за Москва. Надеждата за по-добър живот, отдадената възможност и професионалната му амбиция го отведоха там. За кратко време се осъзнах в новата си роля – превърнах се в глава на семейство. По своя си начин, по своите стечения на обстоятелствата, но думата е точна – глава на семейство.Както всяко нещо, което се случва в житейския ни път и това мое приключение да играя ролята на главата на семейството, си имаше своите положителни и отрицателни страни. Научих се на отговорност, безкомпромисност към проблемите и непременно-то им решаване, но и получих много рано личната си свобода.В девети клас се почувствах силен, смел и независим. Първите стъпки към така нареченото хулиганство. Над сто неизвинени отсъствия, много двойки и заплаха за изключване. От друга страна получих самостоятелност, мъжка сила и много амбиция. Видях истинското лице на живота и, Бога ми, то не се оказа такова, каквото си го представях. Нямаше го светлото бъдеще, нещата не ставаха лесно, а парите… ах, парите. В началото се изкарваха толкова лесно. Елементарно е. Крадеш - продаваш - взимаш. Забранени стоки - продаваш - взимаш. Но до момента, в който не се появят и първите сериозни проблеми. Тогава за първи път видях силата на думите, че ”лесни пари няма”. Доларите, които изпращаше баща ми не стигнаха, за да ми оправят положението. На майка ми и се наложи да потърси и от други места. Разбирах я, тя просто не искаше да натоварва татко.Е, разбира се, че това не са кой знае колко сериозни проблеми. Бях си просто разглезен хулиган и малко калпаво говедо. Ораторското ми умение ми помагаше да не влизам във физически битки, то ми помагаше да си докарвам нещо отгоре и за джобните. Беше просто. Например, чувам, че един съученик си търси маратонки, оригинал - втора употреба, номер 40. После чуя, че еди кой си продава подобни, друг същите, трети може да ги намери. Следствието е елементарно. Купуваш - продаваш с надценка и си добре. Провалиш ли се, лошо няма - гледаш напред.Гражданската ми специалност е „Специалист - хлебни и сладкарски изделия”. По онова време бях убеден, че от този бизнес се правят много пари. Бях твърдо решен, че някой ден ще имам такъв бизнес и, че ще правя доста пари. Никога не съм гледал на специалността си като на професия. Винаги съм я гледал, като ноу-хау за пари.И чудото се случи. Още седемнадесет годишен направих сладкарски цех. Нямах годините, затова регистрирахме Едноличен търговец на името на един приятел и съученик, който в следващите години, пък и до ден днешен, си остана първият ми съдружник.За наченките ми в литературата… Всъщност никога съм нямал слаба оценка по литература. Никога не съм учил по този предмет. За мен беше достатъчно да знам сюжета на произведението, останалото правех по свой си начин. Именно заради тази свобода в учението ми, си навлякох омразата на преподавателката ми в следното училище. Казваше се Панайотова. Тя беше номенклатурен тип, мразеше индивидуализма, мразеше свободата. Изтърпявах я, смеех й се, просто я чувствах за по-слаба от мен. Но, до един момент, който никога няма да забравя:Имаме час. Прави анализ на произведенията на Димитър Талев. Аз, обикновено, почти никога не я слушах в часа, а четях. При това четях каквото си поискам. В един момент слушам анализа й и онемявам. Султана била постъпила правилно, отравяйки дъщеря си и запазвайки семейната чест. Не издържах. Буквално станах и й теглих една майна. След което започнахме жесток спор. Не омраза, тя отвращаващо ме ненавиждаше. Зададе ми въпрос:- Ти ли си най умният тук сред нас? Какво разбираш ти от литература?И тези две изречения събудиха писателя в мен. И преди това се бях опитвал да пиша, дори и стихове, но тази луда ме накара наистина сериозно да се амбицирам в писането. Години по-късно, когато първата ми книга видя бял свят, дори чух, че се е изразила някъде, че едва ли не тя ме била тласнала към литературата.Подла лицемерка!За висше не исках и да чуя. Категорично, дори ме болеше тази тема. Исках да започна бизнес, да правя пари и да се докажа. Завърших на седемнадесет години, понеже започнах да уча от шестгодишен. Бях болен на тема бизнес. Майка ми беше крайно против, но баща ми реши да ми гласува доверие. Даде ми няколко хиляди долара за начален капитал. И направих сладкарски цех. Работех две години или по-точно борих се две години. Докато не разбрах, че и това нещо, в което съм вярвал и мечтал, също от своя страна, е утопия. По онова време частен - честен бизнес не съществуваше. Далаверата управляваше с всичката си сила.Провалих се и не съжалявам. Загубих три хиляди долара, но спечелих опит, който след време ми помогна да стана човек. Армията:Армията, като изключим жена ми, е втората ми любов. Постъпих в нея на деветнадесет години. Дисциплината, вътрешната битка, пречупващата психология ми се понравиха. Започнах службата си в гр. Лом, но с течение на обстоятелствата ме доведоха в Стара Загора. И на двете места краснописът ми и умението да пиша ме превърнаха в канцеларист. В поделението на Стара Загора, дори се издигнах до адютант на началник щаба.Превръщането ми от ротен писар до адютант ми даде най-ценното в живота – опит в работата с хора. Научих се да преценявам, да премервам и да анализирам човека. Трябваше да свърша сто неща за един ден и това ме шлифова в умението ми да правя организация. И още нещо много важно, тук и по това време аз открих колко ценен може да бъде компютърът. Да, чак в казармата се научих да работя с компютър. Малко хора биха ми повярвали, че от момента, в който се уволних до ден днешен изпитвам силна носталгия към тази отминала част от живота ми.Девет дни след като се уволних, не се сдържах и си уредих работа в поделението в родния ми град – Гоце Делчев. Станах военен готвач. Нямаше по-щастлив човек от мен тогава. Пак бях в армията, макар и цивилен, пак бях в света на дисциплината и тежката сериозна дума. Пак почувствах любовта си към службата. Това щастие продължи само една година. Съкратиха поделението в града и аз окончателно се разделих с армията.Месеците след като си спомнях за бившата си работа и кроях планова за бъдещето, срещнах Димитрия. Слънчевият ангел, светлината в живота ми. Никога и нищо не съм обичал толкова силно, колкото нея. В предишните ми връзки винаги съм смятал, че курва всъщност е синоним на жена, но срещайки Димитрия, разбрах колко много съм грешал. Жената е ангел, курвата – демон, а Димитрия определено беше жена. Тя ме превърна в човек. За това се ожених и за нея по-късно. В този период от живота ми си мислех, че за да я задържа ще ми трябват пари. Тогава бях готов и до ден днешен съм готов да умра за нея.За крехката си възраст тези няколко години преживях такива неща, че нормален човек би се самоубил, преживявайки ги. За мое щастие аз си останах лудо говедо. Не познавах света, в който работех - водех се от това, което съм гледал по филмите... За щастие в ръцете ми попадна книгата „Нерон Вълкът” на Ицо Калчев. Тогава прозрях света, в който живея. Не ми хареса. Реших да се откажа. Направих го…От уважаван бизнесмен в града си се превърнах в… скъсан гъз. Стигнах до там, че започнах да работя като общ работник при баща ми в строителството. Единственото, което ми остана е Димитрия. А тя вместо да ме изостави, да признае провала ми, да го легитимира, тя ме съживи – ожени се за мен.Да, аз дължа успеха си на нея. Казвам го с чиста мисъл. Две години, обаче, вътре в себе си вярвах, че аз съм просто човекът-провал и че съдбата ми е отредила мястото с лопатата. Две шибани години. До момента, в който, повлиян от една емоция не седнах и не написах първата си книга. По съвет на жена ми. Набрах смелост дори да я издам. Тогава се поразтърсих из старите си контакти и намерих един авер, който ме свърза с Огнян Младенов. А Огнян ме запозна с Христо Калчев.Кой каквото ще да говори, за мен Ицо Калчев ще си остане една недостижима легенда. Ицо ми помогна да приведа в ред книгата си. Кръстих я „Раждането на тигровата акула”, описах неща, които знам, хора, които познавам и ги украсих с модерна фикция. Точно, както Ицо правеше. Получи се. В началото на 2005 година романът излезе с благословията на Христо Калчев. Продаде се в добър тираж, а аз се съвзех. Значи ставало нещо от мен!Тази книга ми даде много, даде ми кураж и събуди в живота ми едно старо приятелство. Един стар мой познайник си купил книгата ми, прочел я и ме потърси. Казва се Радул. Днес той е най-близкият ми приятел и верен съдружник в общия ни бизнес. Книгата ми даде смелост пак да рискувам. Даде ми сила. Така след година и малко се появи строителната фирма. Успехът идва с познанието. Познанието за теб самия ти дава кураж, партньорът - подкрепа и това ти стига.Днес зад гърба си имам няколко построени сгради и шест издадени книги. Какво му трябва на човек?Творческата ми биография е пъстра. След „Раждането на тигровата акула” се появи нейното продължение - „Пътека от змийски кости”. Там си позволих да фантазирам повече, но показах лицето на един непознат свят - светът на българските контакти със световния терор. Също успешна книга. Бях поздравен за добрия си анализ от някакви експерти по електронната поща. Не им запомних имената. За мен нямаше значение. Събрал смелост, написах и „Дупката на слепите кучета”. Това бе времето, в което Ицо Калчев почина. Нещо се пречупи в мен. Мисля, че се изхабих. Напълних книгата с документалистика, направих един свой анализ и я пуснах за печат.Дни след погребението на Ицо, отношенията ни с наследника му Огнян Младенов охладняха. Разбрах по свой начин за доста неща, за интриги... лъжи. И... продължих да пиша. В едно от последните си писмени пожелания Ицо ми написа, освен всичко друго, и „На добър час”. Честно казано, това ме задължи.Така излезе „Паразитът”. В „чест” на Огнян Младенов. Но това е друга тема. Окончателно се разделих с издателствата след замисъла за конкурс. „Световит” обяви конкурс за продължение на романите на Ицо. Козела оставаше да живее и някой трябваше да продължи делото му. Предложиха ми да участвам. На мен също ми се понрави. По това време скандалът с „Вълчи капан” течеше със страшна сила.Няколко месеца по-късно отидох с ръкописа. Проектът се казваше „Вирусът на дълголетието” и смея да кажа, че се получи. Но посякоха целия ми мерак. За спечелилия конкурсът беше обявена награда от 10 000 лева и четейки книгата ми предложиха аз да го спечеля – нагласено и да поделим парите, между мен и издателството. Т. е. да се продам за 3 000 лева. Теглих им една майна и напуснах издателството. По същото това време на небосклона се появяваше нов автор с книгите си „ВИС”, „СИК” и подобни. Казваше се Жоро Стоев.Знам цялата истина около писането на Жоро Стоев и контактите му с Ицо. Обаче, не съм клюкарка и не желая да говоря за това. Но, докато умувах какво да правя с ръкописа си, един ден с мен се свърза именно Георги Стоев. Искаше да говорим. Аз, разбира се, приех. Тогава разбрах, че и той смята да се оттегли от това издателство, но е решил да го отложи във времето. За мен нищо ново, но след тази среща, с чиста съвест мога да кажа, че отношенията ни със Стоев заприличаха на приятелски. Чувахме се редовно, обменяхме опит и споделяхме не един път обилно количество храна, ту в Гоце Делчев, ту в София.В мен въпросителните за книгата ми, обаче, стояха на дневен ред. Разрових пак старите си контакти и чрез един свой приятел от охранителния бизнес се срещнах с приятелка на един от съдружниците в издателската къща „Ню медиа груп”. Момичето просто беше любовница и на него и на спонсора им. Така, че в „Ню медиа” взеха нещата присърце.Занесох им ръкописа, прочетоха го и решиха да го издадат. Само, че не им хареса заглавието. Трябвало да е нещо скандално. Взехме да мислим по въпроса.В книгата си „Изстрелът на Амнистията”, Ицо Калчев разви една евентуална атака на руската мафия към България. Или как Путин решава да взриви НДК по време на парламентарните избори. Аз продължих тази идея в книгата си. Мисията на Козела този път беше ликвидирането на Путин и в главата ми се роди спонтанно :- Убий Путин!Месец по-късно първата част на романа се появи на бял свят. Подзаглавието беше „Вирусът на дълголетието”. И тогава направих най-голямата си грешка в живота. Свързах Жоро Стоев с новите си издатели. Единствено и само от приятелски чувства. Сгреших.Жоро беше уязвим, жаден за медийно осветление и прочие. Повлиян от издателите, взе да хвърля скандални бомби и още по-скандални книги, легализирайки доста слухове в средите. Аз бях изхвърлен от тиражната му река. Полакомени, издателите хвърлиха целия си ресурс в книгите му, а аз останах на заден план . И по-добре…Обиден от издателската измама, реших да вложа пари в моя издателска къща. За момента парите просто не бяха от значение. Преиздадох романа „Убий Путин” после и втората му част.След смъртта на Жоро, „Ню медиа груп” се опитаха да ми се извинят и ми предложиха добра оферта. Разбирам ги, просто търсиха заместника на Стоев. Търсиха, но получиха псувня…Скоро преотстъпих правата на книгите си на ИК „Феникс Дизайн”. Не от алчност, а от това, че там видях нещо различно, нещо умно и амбициозно. Също като мен…

ПОДЗЕМНА МЕДИЯ ПРЕДСТАВЯ РОМАНЪТ "ДУПКАТА НА СЛЕПИТЕ КУЧЕТА" НА ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ!


Една балканска държава. Познати събития. Много документалистика. Разтръскващ авторски анализ. Познати герои в нови ситуации...Продължението на книгите „Раждането на тигровата акула”, „Пътека от змийски кости”, някак си девствено се опитва да ни втълпи, че може би и „мутрата” е човек. Убийци, ченгета, силови играчи и много женска плът преливат от страниците на този роман. Познати персони, ясни загадки и напрежение. Този път Стаменов сякаш разкрива наполовина завесата. Или може би и до сега ни я разкривал? Замислете се.Стаменов описва един свят, нещо случващо се около нас, нещо реално със свои герои и събития. В този свят се раждаш като в корема на тигрова акула, пътят ти е осеян със змийски кости и накрая падаш в дупката на слепите кучета…„Кучешката дупка” е пещера близо до с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч. От дълги години в селото има една нестандартна традиция. Хвърлят си бездомните кучета в пещерата. Години по-късно, подтикнати от туристи, западни зоолози решават да проучат тази пещера.Резултатът е страшен. Сблъскват се със силно окосмен хибрид, налитащ на всичко живо и мъртво. Хибрид, роден от мършата и кръвта. Наричат го „сляпото куче”, но и до ден днешен те са категорични,че това определение е прекалено меко за съществото. Твърди се, че това е най-кръвожадният, изкуствено създаден звяр. Хранещ се със себеподобни и оцеляващ на тъмно…Една държава прилича ли ви на една такава дупка? Или сравнението е прекалено силно? Заслужава ли си всичко това? Не е пресилено да наричаш всичко това реално? Има ли шанс „слепите кучета” да прогледнем?„Дупката на слепите кучета” е ненормален роман. Написан от откачалка...Но ако познаете себе си и живота си между редовете, не се лекувайте. Примирете се. Преглъща се по-леко….

РАЖДАЩА С Е АКУЛА ВЗРИВЯВА КНИЖНИЯ НИ ПАЗАР


В края на 2005 година месеци след като първото издание на романа излезе на бял свят, сякаш като свръх силен пророк авторът Веселин Стаменов разби представите за действителност убивайки веднага главният си герой - наркотрафикантът от Благоевград, Като поръчител на това убийство, Стаменов посочва измисленият си герой, шефът на РДВР. Допустимо или не, известно време след като ръкописът на романа видя бял свят, гръмна случаят Чората….Продължавайки да развива сюжета си, Стаменов лансира „налудничавата „ идея че цялата планина Беласица, всъщност е една засята нива с канабис. Фантазията му умело показва скритата война за този пазар на тъмния бизнес. Чували с трупове, мъст, престъпната мрежа, корумпирани ченгета и една кървава вендета.Година след като томът застана на мястото си в книжарниците, гръмна големият скандал за нивите с канабис из Петричко и как главните действащи лица, са старите баби из селата, поливащи с мляко реколтата си с надежда за по голям добив. Но имена и действащи лица, не бяха разкрити. В книгата разбира се, се улавя духът на измислено-реални образи…Пророк, фантазьор, просто основаващ се на догадки автор ли е Стаменов, че отся по онова време един образ на действащ главен секретар, възпявайки с надежда опитите му да въдвори ред в държавата, с всички сили и на всяка цена. Или това просто е поредното съвпадение…Реални имена ли са Косьо Самоковеца, Гурвата, Песа и подобни? Кой се крие зад псевдонима „Човката”?Наскоро в „BTV – Репортерите”, гръмна бомбата за връзките на наши групировки с терористични организации, стана ясно дори и че в България е предотвратен евентуален терористичен атентат. Странно защо но по телевизията,сякаш разказаха краят на романа „Раждането на тигровата акула”…Роман ли? Или просто авторът сякаш свидетелства за времето си предварително, и страниците на възкресената му нецезурирана версия, са прости писмени показания пред най големият съдник – народа?Къде по дяволите е истината?


Ивелина СПАСОВА

НАТИСК ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯ НА "УБИЙ ПУТИН"


„ Подбирай заглавията си” чул в слушалката, известният софийски търговец на книги Александър Петров , управител на щанд АВМ Епсилон - София. Думите са на шефката на книжната борса Галина Стакева, по повод разпространяваният от фирмата на Петров, скандален роман „Убий Путин”. Стара практика е „малкият Хитлер”, както е известна в гилдията Стакева, да обслужва интереси и да налага чужди мнения в наетата по неправомерен начин от нея борса. Този път в центъра на мерника на Стакева се оказал скандалният вулгарен роман на Веселин Стаменов – „Убий Путин”. Първата книга в България, която разсърди руското посолство, озлоби пишещите на криминална тематика и съживи полуживите герои на Христо Калчев. Книгата превърнала се в емблема, скарала четири издателства и разбила представите за съвременната ни действителност. В следствие на шефското решение, Петров върнал тиража на романа в издателството с думите че нямал сили да се бори. „Малкият Хитлер” не склонила да остави книгата в борсата. Смешните и доводи били че, подобен вид четива насаждат омраза и не било „здравословно” да се толерират. Наш репортер се свърза с автора на книгата, който изобщо не е изненадан от случилото се. Веселин Стаменов заяви че е свикнал с подобно отношение и няма да спре да се бори за свободата на словото си. „ Изглежда само във вашата медиа, може да се говори свободно…” заяви Стаменов и увери че, книгата ще намери своят път към читателят. Според авторът още преди почти година, когато романът видял за пръв път свят, издателите и разпространителите на книгата, били притиснати от подобни мними интереси и петдесет процента от първият тираж бил крит под щандовете на сергиите.Други разпространители пожелали анонимност, потвърдиха казаното от Стаменов. Дори големите вериги книжарници са се свързали лично с издателя за да могат да отговорят на търсенето от своите клиенти. „Убий Путин”ще продължава да търси своят път към читателят и към истинската свобода на словото”обобщи вулгарният писател.




ЛИТЕРАТУРНАТА БЕСИЛКА ИЛИ ИСТИНАТА ЗА КУЛТУРНАТА ИНКВИЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ


За непросветените: в началото на единадесети век католическата църква създава институция за борба с ересите. Наричат я Светата Инквизиция. Тя е замислена като централизирана институция в края 12 век, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата, със задача да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес по време на Епископския синод през 1184 г. и е въведена от папа Луций III. Инквизицията е бил независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада.
Десет века по късно – инквизиция в България!? Ставам смешен може би с това становище. Като се замислиш малко по задълбочено обаче и погледнеш нещата от друг ъгъл в днешният български културен ( и не само културен) живот положението е почти същото. Схемите се водят от определeни папи, наказанията се налагат безкопромисно и всеки, който бъде счетен за “ерес”, бива “изгорен на кладата”. Така е в литературния ни живот. Някои самообявили се за папи без капка вяра в сърцето си и мъдрост в главата си със замах и наслада веят своят папски байряк и пращат на клада обявените от самите тях за литературни еретици.
Какво ги крепи и държи на трона? Това е риторичен въпрос. Парите, както винаги, са в основата на всичко. Някой ще каже обаче - при цивилизованите общества е така. Така е, да ама не. Днешната схема за издаване на литература например е – плащаш и получаваш. Плащаш и те издавам. Добре. Лошо няма. Ако приемем, че това е нормално ( а то според мен не е), значи щом си развържа кесията ставам писател например, защо не художник или артист... Тръгвам по един трънлив път, папите вземат своят дял и излизам на светло. До тук добре. Но какво става по нататък. След това същите тези папи, налагат правилата на тази луда инквизиция за която говорим. Нейните правила, нейните норми те погват и във всеки един случай ти се превръщаш в тяхна жертва. Ако си без бъдеще, ако си измислен творец, то те категорично те отписват и горят на медийната клада творчеството ти. Ако се талантлив творец, ако покажеш потенциал, то пак тези норми те натискат надолу, подтискат те и се опитват да те зачеркнат от полагащото ти се място, което и без това си купил от тях. Но ако станеш част от тяхната схема, ако станеш монах в манастирите им, послушник ... то тогава може би ще имаш от време на време глътка въздух и някакво присъствие отпред.Ненормално.
Ако е литература да е – ама не е. Ако е бизнес да е – ама не е. Тогава какво е? Отговорът е – Ерес. Новопоявила се религия, която се е впила в мозъците на отбраните и изяжда заедно със сивото им вещество и днешната българска култура.Спасението?
Да видим историята какво предлага. С годините дейността и посоката на преследване на Светата Инквизиция се променя. Ако през 13-15 век тя е насочена към ереса като антифеодално явление и способства за стабилизиране на кралската институция, а през периода на Ренесанса - към научната мисъл. През 16-17 век Инквизицията е едно от средствата на Контрареформацията. През 17 век тя е премахната в протестантските държави, а през 18 и 19 век - и в останалите европейски страни. През 20 век функциите на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия. В началото на новото хилядолетие папа Йоан Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди живота през периода на Инквизицията.
Борбата със “Светата Културна Инквизиция” в България, ще бъде адски трудна. Няма бойно поле, няма войски, но има партизанщина. Една битка в която победителят е ясен. Победител е талантът. Ако го имаш, ако го пазиш и не го опетняваш, то никой папа не може да промени религията ти. Ако устояваш правата на талантът си, ако се бориш за да живее, то ти си победителят в тази битка. Дерзайте папи, дерзайте кардинали, скоро ще дойде моментът в който един истински културен папа като Йоан Павел Втори ще поднесе официално извиненията на литературната инквизиция в България за извършените изтезания и погубените стотици хиляди творци през периода на властването и.Можем да го направим!!!


Веселин СТАМЕНОВ

АВТОРЪТ НА БЕСТСЕЛЪРА „УБИЙ ПУТИН” ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: ДА СЕ ИЗВАДИ КНИГОИЗДАТЕЛСКИЯ БИЗНЕС НА СВЕТЛО!


- Убеден съм, че ако у нас имаше свободен литературен живот заглавието УБИЙ ПУТИН щеше да е на първите страници на медиите . Но тъй като у нас днес медиите се контролират от отлично организираната посредственост това не стана. Защо такова кръвожадно заглавие?- Защото е реално или поне допустимо, а всичко реално или допустимо ни плаши. Избрах го умишлено, защото е смело, предизвикателно и агресивно – това, което искам да постигна като послание в книгите си. Мразя да пиша сълзливи и елементарни неща, те са утопия. Отвратителна утопия. Колкото до медиите, мълчат, защото не са заиграли парите. В момента, в който изнеса на пангара няколко хиляди евро за PR, сами ще ме намерят. Но, за сега това не ми е нужно, книгата ми се чете достатъчно и се продава в добър тираж.- Случаят с УБИЙ ПУТИН е типичен за нашенската литературна полиция – тя нареди да се пази мълчание и заповедта й стриктно се изпълнява. Какво, според теб, се цели с това премълчаване?- Поздравявам те за термина „литературна полиция”. Точно за това създаваме и „литературен ъндърграунд”. За мен подобни „полицаи” с ефрейторски пагони, които козируват на отмиращите, и в буквален и в преносен смисъл, „класици” сами ще се разжалват и тогава ще можем дори и да си ги купуваме за четири – петстотин лева бройката. А колкото до мен и книгите ми, те просто не са ми нужни. Хиляда процента мога да гарантирам, че българският читател не е контролируем, не е зависим, нито пък си дава парите на хаос. Той е човек с характер, а тези шушлекарски „литературни служби” се опитват да го покажат според собственото си виждане – слаб и зависим. Това просто не е така и те го усещат със смешните си тиражи и продажби.- Винаги съм твърдял, че българският трилър има твърде двусмислено положение – обичан от читателите и ненавиждан от назначените фондационни полицаи. Тази ненавист към българския трилър се дължи на един прост факт, струва ми се – на назначените литератори не се разрешава (а те и не могат, тъй като са откровено бездарни и посредствени) да се занимават с тази тематика, тъй като би следвало да разобличават своите господари, съгласен ли си?- Ама как някой от тия дръвници ще се осмели да напише нещо такова? Та нали сам ще напълни гащите още преди книгата да е излязла от печат. Те са смешници, клоуни и ограничени мозъци. Те са пишещи машини, някой винаги трябва да им движи клавишите. Никога в съзнателния си живот не съм плюл по нечие творчество, по даден човек – да, но не и по творчеството му. Съдник може да бъде конкретния читател, но не и някой мухльо, загнездил се на ясла в една верига книжарници, например, и със злоба и коварство се мъчи да оправдае смешния си хонорар. Сумата не е повече от шестстотин лева. И нека завърша отговора си с една древноримска сентенция: „ЗА ВКУСОВЕ НЕ СЕ СПОРИ!”- Българският трилър е в уникално положение – и в страната ни, както по цял свят се чете масово, но единствено у нас за него е забранено да се говори! Май се следва правилото – в дома на крадеца не се говори за кражби... Удобните на всяка една власт у нас литератори, а властта въпреки различните си окраски е винаги в едни и същи ръце, не допуска да се говори за отвратителната й същност... Стана така, че нашенските псевдомодернисти си разменят наградки, организират си хор от хвалебствие, те имат сякаш всичко с изключение на читатели, а авторите като тебе, имат само читатели....- И това ми стига. Друго не ми трябва. Искаш ли да ти призная нещо? Последната си кола си я купих от текущ хонорар, колата е по-стар модел на „Мерцедес”. Ето това е успех за мен. Това е оценка за моя труд. Заслужена. Смея да кажа, че до сега не съм вложил нито лев в издаване, както правят някои автори. Аз пиша. Просто е, сядаш влагаш идеи и пишеш. Но, ако някой не го може, просто да не се сърди на мен. В строителството винаги търсят хора, а и парите не са лоши.- Наблюдавам внимателно литературния живот и струва ми се, отново станахме свидетели на поредното злобно злодейство в случая с „Убий Путин”? Какво всъщност се случи?- Случи се това, че не угодих на някои хора. Да не правим изкуствени скандали, обаче! Покойният Христо Калчев показа кой има достойнството и смелостта не да го замества, а да продължи започнатото. Аз събрах тази смелост. Всички, които го подкрепяха сега са зад мен. И Жоро Стоев, и Ели Калчева и … Но, появи се един основен проблем – не ставам за слуга! Не искам някой да си слага името начело на книгата ми, нито някой друг да тегли лаври от моите идеи. Идеята е моя, с нея завършва книгата „Паразитът”. Другото е съчинена „боза” от яд и завист. Не искам да конкретизирам, но ще кажа само че благодаря на новите си издатели „Ню медия груп”.- Предполагам ти е ясно, че днешната ситуация в литературата е като всичко останало в страната ни – безчинстват назначени кърджалии, които току подвикват размахвайки тоягата:”Как да няма свобода! Ние сме свободата, а кажете, че не сме!”. А всъщност точно наличието на такъв тип персони е най-страшното доказателство за липса на свобода... Нима литературата днес е възможна без мутри и мутреси?! Те даже по-виртуозно размахват тоягите от своите предшественици- пенчоданчевците...- Щом те има теб, щом ме има и мен, значи тези индивиди са на изчезване. Повтарям се май. Те са паразити, а такива като мен и теб, както и много други сме обезпаразитителите. Трябва просто да се намеси държавата, за да извади целия книгоиздателски бизнес на светло. Тогава при официално обявени тиражи, които да излизат в бюлетин на борсите през определен етап на време, те сами ще изтекат по канала да низостта си. За сега ме интересува само мен и сега. Защото съм доволен от постигнатото, занапред обаче, ако тези лешояди се опитат да ми попречат, ще се боря. Обожавам битката. Тя ме зарежда. Но няма да нападна пръв, затова не си служа с имена.- Твоята книга УБИЙ ПУТИН е само пореден, поразяващ пример за властта на организираната посредственост. Никога в цялата история на литературата ни посредствеността не е имала такава безконтролна власт. Днешната посредственост не допуска пазарни отношения в културата, за тях пазарът е ужасяващо понятие, тъй като те нямат читатели. Забелязваш ли как нищо не се е променило у нас от 1944-та – все някой надзирава, някой счита, че не читателите трябва сами да решат какво да четат, а трябва да им се постанови – единственото условие за да съществуват бездарните?- Приятелю, аз симпатизирам на така наречените мутри. Не един път се е казвало, че единственото организирано нещо у нас е престъпността. И какво всъщност означава престъпност. Някой нарушава модела на друг или някой си позволява да навреди на друг. Това е плаващо понятие. Нормите са неясни. На някой му е писнало да играе по гайдата на другия, хваща бухалката и излиза на улицата. Какъв е бил мотивът на така наречените борци, например? Да зарежат тепиха и да хванат бухалката? Това, че не се примиряват с нечий модел? Аз съм същият, само че направих по цивилизован избор. Вместо бухалка, хванах перото. - Какво се случва с българския трилър, според теб?- Трудно, мудно, болезнено върви напред.- Кои персони днес воюват с българската литература днес? И защо?- На този етап няма да си послужа с имена. Запазвам си правото, обаче, да поправя това по-нататък. Ще ти кажа това, което мисля искрено. Главните врагове на свободното слово и новите идеи у нас са нереализираните автори, неоценените, не издаваните и алчните. Те са машата на така наречените критици. Те са гъзоблизците на медийните литератори и плювачите. Не е важно на мен да е добре, важното е … продължи го ти, на мене ми е гнусно.- Какво не ти харесва или с какво не си съгласен с КНИГИ NEWS?- Крайно време е да помислиш и за печатно издание. Добри сте, независими сте и го можете. Останалото е просто стъпало напред. Успех!!!Интервю на Стоян ВЪЛЕВна снимката - писателят Веселин СТАМЕНОВ, автор на бестселъра УБИЙ ПУТИН

След ненавременната смърт на Христо Калчев настъпи объркване сред авторите на български трилъри, което е характерно за всяка една система. Характерно е, тъй като излезе от играта безспорния лидер, писателят, който създаваше най-тиражните творби в българската литература.След стъписването станахме свидетели на неочаквани реакции. Владо Даверов, един писател, които никога не е имал вкус към трилъра в неговия български вариант, изведнаж са самообяви за наследник на Христо Калчев. Тези свои претенции той обяви като зае позата на редактор на последната (дали наистина бе така никой не разбра) книга на автора на вулгарни романи. Възникна шумна схватка в която Даверов бе обвинен във всички възможни писателски грехове, само дето не го обявиха и за физически убиец на Христо Калчев. Спорът се дължеше и на обидени писатели, които наивно сметнаха, че популярността на Христо Калчев е нещо, което може да се прехвърли от мъртвия писател към тях. Те не си даваха сметка, че популярността идва с книгите, каквито те просто не могат да пишат (Виктор Пасков, ректор Биолчев...)Своите претенции да е наследник на Христо Калчев заяви и Петър Христозов, един автор на романи, които се радват на успех сред читателите, тъй като в тях той се опитва да разказва за конкретни лица и събития (Андрей Луканов, Емил Кюлев и т.н.) – вижте как се представя една от неговите книги QUO BONO? ИЛИ КОЙ ИМА ИЗГОДА? - като отговор на интересуващи обществото злободневни въпроси.Сред най-големите и весели сюрпризи наскоро бе текстът, който рекламира книгата на Асен Сираков СВИНЯ ДО ПОИСКВАНЕ писан от Христо Калчев (може би от отвъдното?)...Но и този трик не е оригинален, защото Георги Стоев вече го бе използвал за да рекламира романа си ВИС. Текстът гласи: "Аз, Христо Калчев заимствах понятията "жътва" и "откриване на ловния сезон" от г-н Георги Стефанов Стоев против волята му. Съжалявам за неволната заемка. Тези понятия не са мои и няма да ги ползвам занапред, както и други такива от него. Всичко това написах доброволно 15.08.2003, Христо Калчев”Дали такъв тип обръщания с лице към Христо Калчев водят до нарастване на читателския интерес, тъй като Георги Стоев се опита да пресъздаде художествено историята на престъпната групировка ВИС-2 ?Така името и славата на Христо Калчев бяха впрегнати да участват в превземането на читателската му аудитория.Засега успехи от гледна точка на продажбите има, но всичко зависи от това как ще продължат тези автори. Тъй като Христо Калчев бе пример за ездач на Славата, но той успяваше и да се задържи върху тази своеобразна кобила...Друг подход има младият автор Веселин Стаменов – той залага на определението на Христо Калчев за книгите си – „вулгарен роман”. Това не е трик, за каквито посочихме фрапиращи примери, авторът се опитва да следва духа на творчеството на Христо Калчев, като го допълва и модернизира.Веселин Стаменов е сред най-нтересните автори на трилъри у нас. Той е сред авторите, които последователно развиват тази тъй яростно отричана и охулвана модификация на романа у нас. Веселин Стаменов има безспорно възходящо развитие – от „Раждането на тигровата акула”, през „Пътека от змийски кости” и „Дупката на слепите кучета”, до най-новия му роман, който след дни предстои да бъде публикуван – „Паразитът”.Всички тези романи авторът задължително определя като „вулгарни”, тоест следва стриктно традицията наложена от Христо Калчев.Веселин Стаменов, като че ли, засега, разбира се, има най-големи основания да претендира да е наследник на Христо Калчев. Големият проблем на този автор е, че живее в „забутан град” (по класическото мерзко определение на йорданефтимовци) и по тази причина не му се полагало да се чувства част от съвременната литература. Освен това Веселин Стаменов не успява като Христо Калчев да осъществява мащабни саморекламни акции и по тази причина автори на „текстове”, чиито книги са прочели единствено техните приятели и роднини, претендират да са „лицето” на съвременната литература... И излиза, че автори като Веселин Стаменов, чиито книги се в продават в завидни тиражи не е „успешен писател”?! Е, свидетели сме на поредните абсурдни гримаси на контролираната ни литературна действителност, ще кажете... Но тези гримаси стопират развитието на съвременната наша литература.Представете си ситуацията днес – автори, чиито книги никой не чете, непрекъснато се появяват по телевизионните екрани, дрънкат глупости по радиостанциите, присъстват по страниците на списания и вестници, омръзнали са на всички. Това бил умел пиар, твърди преподавателка от шуменската даскалоливница, произведена в „университет”... Нищо подобно! Това е възкресяване на социалистическата действителност, само че в много по-уродлива форма. Читателите недоумяват – защо непрекъснато ни се натикват тези субекти като писатели, а техните книги са скучни и глупави? Тези автори, които ние четем, тотално отсъстват от медиите. Това е така, тъй като отново с нелитературни средства се налагат литературни представи.Важното е, че въпреки идиотските нашенски условия българският трилър се развива. Доказателство за това са и романите на Веселин Стаменов. Новият му роман „Паразит” ще бъде публикуван от издателство „Световит”, издателството превърнало се в емблема на българския трилър. Веселин Стаменов обявява в свойствения си стил:„В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалноста. Няма и реалност! Но има истина..." И допълва:”Посвещавам на всички мои врагове, неприятели и завистници. Без тях аз нямаше да съм това, което съм и без тяхната безценна помощ аз нямаше да имам стимул да правя това, което направих... „Веселин Стаменов има напълно логична идейна основа за своето наистина любопитно творчество. Авторът счита, че обществото ни е жертва на октопод. Според него героите на нашето време се сменят, но тяхното лице е едно и също, все така отвратително, гнусно, подло, жестоко. Вкючи телевизора, включи радиото, отвори вестниците и ще ги видиш – политик до бизнесмен, държавен чиновник до „успешен писател”... Героите на нашето време, според Веселин Стаменов, са тези, които в симбиоза с държавата действат и живеят като паразити. Веселин Стаменов даже е оптимист, че „за всеки паразит има лекарство”. Дано се окаже прав в прогнозите си и лекарството да започне да действа час по-скоро, да видим как приживе биват наказвани паразитите.Всъщност, тези, които бяха така нелепо определени като „екотерористи” всъщност се опитаха да се борят срещу паразитите. Друг е въпроса за средствата, важното е да има повече хора, които да се противопоставят на разрушителите, независимо къде са те – в туризма, в бизнеса, в политиката, в литературата...Българският трилър набира скорост, той читатели, за разлика от измъчените ни вечно шумящи български постмодернисти, си има. Сега остава да постигне и обществено признание, каквото заслужава.В цял свят трилърите са сред най-четените книги. Само у нас хората четяли „постмодернистки” дивотии, опитват се да ни убедят хорово дисциплинираните медии.Пазарът показва точно обратното – читателите обичат чуждите прилъри вече почти колкото и нашенските.Съвременната българска литература, която българите изоставиха поради скуката на псевдомодернистите ни, може да върне читателите си чрез трилъра.Христо Калчев успяваше, но беше сам срещу глутницата озверели, оглупели и най-вече алчни (които, забележете, искат да печелят не от книгите си, а от надзорническите си функции - те нямат книги, те имат участия в журита, в "проекти", като "пиратството ограбва", те издават календари в които изтипосват омръзналите ни всички ни свои глупави физиономии, те представят книги,редактират неуморно, подготвят акции и преди всичко похапват добре...) „постмодернисти”.Сега в трилъра навлизат писатели като Веселин Стаменов, ще прииждат и други. Постепенно литературата ни ще придобие нормален вид, за разлика от днешния в който литературни недоразумения твърдят, че в прозата не бивало да има „сюжет”.Веселин Стаменов е един от авторите, които даказват, че традициите трябва да се спазват. Първото условие за истинска литература.Най-важното условие за един писател е да овладее формите на литературата, енщо което не са в състояние да направят постмодернистите ни по простата причина, че нямат зрънце талант... А бездарието, осъзнало своята безпомощност, в такива случаи уж революционно и модерно започва да крещи - няма нужда от правила, ние ще създадем нови правила, даже и жанрове и създават... скука.


СТОЯН ВЪЛЕВ