- Убеден съм, че ако у нас имаше свободен литературен живот заглавието УБИЙ ПУТИН щеше да е на първите страници на медиите . Но тъй като у нас днес медиите се контролират от отлично организираната посредственост това не стана. Защо такова кръвожадно заглавие?- Защото е реално или поне допустимо, а всичко реално или допустимо ни плаши. Избрах го умишлено, защото е смело, предизвикателно и агресивно – това, което искам да постигна като послание в книгите си. Мразя да пиша сълзливи и елементарни неща, те са утопия. Отвратителна утопия. Колкото до медиите, мълчат, защото не са заиграли парите. В момента, в който изнеса на пангара няколко хиляди евро за PR, сами ще ме намерят. Но, за сега това не ми е нужно, книгата ми се чете достатъчно и се продава в добър тираж.- Случаят с УБИЙ ПУТИН е типичен за нашенската литературна полиция – тя нареди да се пази мълчание и заповедта й стриктно се изпълнява. Какво, според теб, се цели с това премълчаване?- Поздравявам те за термина „литературна полиция”. Точно за това създаваме и „литературен ъндърграунд”. За мен подобни „полицаи” с ефрейторски пагони, които козируват на отмиращите, и в буквален и в преносен смисъл, „класици” сами ще се разжалват и тогава ще можем дори и да си ги купуваме за четири – петстотин лева бройката. А колкото до мен и книгите ми, те просто не са ми нужни. Хиляда процента мога да гарантирам, че българският читател не е контролируем, не е зависим, нито пък си дава парите на хаос. Той е човек с характер, а тези шушлекарски „литературни служби” се опитват да го покажат според собственото си виждане – слаб и зависим. Това просто не е така и те го усещат със смешните си тиражи и продажби.- Винаги съм твърдял, че българският трилър има твърде двусмислено положение – обичан от читателите и ненавиждан от назначените фондационни полицаи. Тази ненавист към българския трилър се дължи на един прост факт, струва ми се – на назначените литератори не се разрешава (а те и не могат, тъй като са откровено бездарни и посредствени) да се занимават с тази тематика, тъй като би следвало да разобличават своите господари, съгласен ли си?- Ама как някой от тия дръвници ще се осмели да напише нещо такова? Та нали сам ще напълни гащите още преди книгата да е излязла от печат. Те са смешници, клоуни и ограничени мозъци. Те са пишещи машини, някой винаги трябва да им движи клавишите. Никога в съзнателния си живот не съм плюл по нечие творчество, по даден човек – да, но не и по творчеството му. Съдник може да бъде конкретния читател, но не и някой мухльо, загнездил се на ясла в една верига книжарници, например, и със злоба и коварство се мъчи да оправдае смешния си хонорар. Сумата не е повече от шестстотин лева. И нека завърша отговора си с една древноримска сентенция: „ЗА ВКУСОВЕ НЕ СЕ СПОРИ!”- Българският трилър е в уникално положение – и в страната ни, както по цял свят се чете масово, но единствено у нас за него е забранено да се говори! Май се следва правилото – в дома на крадеца не се говори за кражби... Удобните на всяка една власт у нас литератори, а властта въпреки различните си окраски е винаги в едни и същи ръце, не допуска да се говори за отвратителната й същност... Стана така, че нашенските псевдомодернисти си разменят наградки, организират си хор от хвалебствие, те имат сякаш всичко с изключение на читатели, а авторите като тебе, имат само читатели....- И това ми стига. Друго не ми трябва. Искаш ли да ти призная нещо? Последната си кола си я купих от текущ хонорар, колата е по-стар модел на „Мерцедес”. Ето това е успех за мен. Това е оценка за моя труд. Заслужена. Смея да кажа, че до сега не съм вложил нито лев в издаване, както правят някои автори. Аз пиша. Просто е, сядаш влагаш идеи и пишеш. Но, ако някой не го може, просто да не се сърди на мен. В строителството винаги търсят хора, а и парите не са лоши.- Наблюдавам внимателно литературния живот и струва ми се, отново станахме свидетели на поредното злобно злодейство в случая с „Убий Путин”? Какво всъщност се случи?- Случи се това, че не угодих на някои хора. Да не правим изкуствени скандали, обаче! Покойният Христо Калчев показа кой има достойнството и смелостта не да го замества, а да продължи започнатото. Аз събрах тази смелост. Всички, които го подкрепяха сега са зад мен. И Жоро Стоев, и Ели Калчева и … Но, появи се един основен проблем – не ставам за слуга! Не искам някой да си слага името начело на книгата ми, нито някой друг да тегли лаври от моите идеи. Идеята е моя, с нея завършва книгата „Паразитът”. Другото е съчинена „боза” от яд и завист. Не искам да конкретизирам, но ще кажа само че благодаря на новите си издатели „Ню медия груп”.- Предполагам ти е ясно, че днешната ситуация в литературата е като всичко останало в страната ни – безчинстват назначени кърджалии, които току подвикват размахвайки тоягата:”Как да няма свобода! Ние сме свободата, а кажете, че не сме!”. А всъщност точно наличието на такъв тип персони е най-страшното доказателство за липса на свобода... Нима литературата днес е възможна без мутри и мутреси?! Те даже по-виртуозно размахват тоягите от своите предшественици- пенчоданчевците...- Щом те има теб, щом ме има и мен, значи тези индивиди са на изчезване. Повтарям се май. Те са паразити, а такива като мен и теб, както и много други сме обезпаразитителите. Трябва просто да се намеси държавата, за да извади целия книгоиздателски бизнес на светло. Тогава при официално обявени тиражи, които да излизат в бюлетин на борсите през определен етап на време, те сами ще изтекат по канала да низостта си. За сега ме интересува само мен и сега. Защото съм доволен от постигнатото, занапред обаче, ако тези лешояди се опитат да ми попречат, ще се боря. Обожавам битката. Тя ме зарежда. Но няма да нападна пръв, затова не си служа с имена.- Твоята книга УБИЙ ПУТИН е само пореден, поразяващ пример за властта на организираната посредственост. Никога в цялата история на литературата ни посредствеността не е имала такава безконтролна власт. Днешната посредственост не допуска пазарни отношения в културата, за тях пазарът е ужасяващо понятие, тъй като те нямат читатели. Забелязваш ли как нищо не се е променило у нас от 1944-та – все някой надзирава, някой счита, че не читателите трябва сами да решат какво да четат, а трябва да им се постанови – единственото условие за да съществуват бездарните?- Приятелю, аз симпатизирам на така наречените мутри. Не един път се е казвало, че единственото организирано нещо у нас е престъпността. И какво всъщност означава престъпност. Някой нарушава модела на друг или някой си позволява да навреди на друг. Това е плаващо понятие. Нормите са неясни. На някой му е писнало да играе по гайдата на другия, хваща бухалката и излиза на улицата. Какъв е бил мотивът на така наречените борци, например? Да зарежат тепиха и да хванат бухалката? Това, че не се примиряват с нечий модел? Аз съм същият, само че направих по цивилизован избор. Вместо бухалка, хванах перото. - Какво се случва с българския трилър, според теб?- Трудно, мудно, болезнено върви напред.- Кои персони днес воюват с българската литература днес? И защо?- На този етап няма да си послужа с имена. Запазвам си правото, обаче, да поправя това по-нататък. Ще ти кажа това, което мисля искрено. Главните врагове на свободното слово и новите идеи у нас са нереализираните автори, неоценените, не издаваните и алчните. Те са машата на така наречените критици. Те са гъзоблизците на медийните литератори и плювачите. Не е важно на мен да е добре, важното е … продължи го ти, на мене ми е гнусно.- Какво не ти харесва или с какво не си съгласен с КНИГИ NEWS?- Крайно време е да помислиш и за печатно издание. Добри сте, независими сте и го можете. Останалото е просто стъпало напред. Успех!!!Интервю на Стоян ВЪЛЕВна снимката - писателят Веселин СТАМЕНОВ, автор на бестселъра УБИЙ ПУТИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар